Читать «Бурята» онлайн - страница 175

- Скоро след като корабът „Джон Бъри“ изчезнал Военното министерство решило, че машината твърде лесно може да бъде пресъздадена в случай, че бъде заловена и има вероятност врагът да я използва срещу нашите собствени сили.

- А сега машините от остров Пикет събират прах в някой таен военен склад – добави Гамей.

- Да, предполагам – отвърна Гън.

В този момент вниманието на групата се насочи към един висок мъж с грубовати черти, тъмна коса и зелени очи, който влезе в резервираното единствено за тях помещение.

- Моля ви, не ставайте – каза Дърк Пит и се усмихна. Той държеше малка карта. – Една от кредитните карти на агенцията. Този път черпи Чичо Сам.

Гамей се засмя.

- Кърт и Джо ще се зарадват.

- Къде са те? – попита Пол.

- Зад мен – каза Дърк и посочи към вратата.

Всички погледи се насочиха натам и в този момент в залата влязоха Кърт, Джо и Лейлани. Жените се прегърнаха, а мъжете си стиснаха ръце, потупаха се по раменете и целунаха дамите по бузите.

- Започнахме без вас – каза Пол и направи жест на сервитьора да се приближи. – Какво ще желаете?

Дърк си поръча текила „Дон Хулио Бланко” с лед, лимон и сол. Джо поиска „Джак Даниълс” също с лед. Лейлани предпочете коктейл „Космополитън”, а Кърт пожела чист джин „Бомбай сапфир“ и мартини с лук, вместо маслини.

- Е, добре – обърна се Дърк към Джо. – Тъй като ти си героят на деня със златна звезда в бележника покажи ни своя египетски медал.

Джо се изчерви от смущение.

- Не мога да го направя.

- Какво стана с него?

- Намира се в чекмеджето ми с чорапи.

Гамей се засмя.

- Това е един наистина скромен човек.

Пол извади вестник. Беше розов. „Файненшъл Таймс”, издаван във Великобритания.

Той прочете списък с възможните последствия, ако кризата не беше предотвратена. Той включваше милиони загинали, глад, анархия и война в Близкия изток, тъй като най-вероятно вината щеше да бъде приписана на Израел, вместо на Джин и неговата група в Йемен.

Той изглеждаше почти разочарован.

- На Джо няма да му хареса тази част – каза той и продължи да чете.–„Всичко това и още много беше предотвратено благодарение на героичните усилия на екипа по поддръжката на бента, военните сили, включително на майор Едо и един неназован американец, който е обявен за герой на египетския народ и който ще получи Медал на Нил.“

Гамей поклати глава.

- Не е честно!

- Поне е получил медал за усилията си – каза Дърк с усмивка.

- Само това ли успя да направи правителството като благодарност, че Джо спаси милиони хора?

Лейлани също се включи.

- Аз го познавам достатъчно добре, за да знам, че той не обича да е в центъра на вниманието, освен ако не е заобиколен от няколко прекрасни дами.

Джо се засмя.

- Давате ми причина да се върна в Египет.

- Шегата настрана – каза Дърк, – ако Джо не беше рискувал собствения си живот, за да спре срутването на бента Асуан, милиони хора щяха да загинат по поречието на Нил.

- Колко са жертвите? – попита Руди Гън.

- Поне десет хиляди – отвърна бавно Пит.

Джо изглеждаше така, сякаш се беше пъхнал в черупката си от срам.

- Искам още един „Джак Даниълс” с лед. Този път двоен.