Читать «Портата на дявола» онлайн - страница 3

– И ще можеш да се справиш?

Хъдсън хвърли цигарата на земята и я стъпка с ботуша си. Успя.

– Да, мога да се справя – отвърна той. Тарасов кимна неохотно.

Хъдсън погледна към самолета и махна с ръка. Чу се рязък звук от запалване на мотор и двигател номер три избълва черен дим. Свещите дадоха искра и големият радиален двигател се съживи. След миг огромното витло се завъртя с хиляда и петстотин оборота в минута, като разсичаше дъжда и го пръскаше зад самолета. Секунди по-късно оживя и двигател номер едно.

Хъдсън се надяваше да убеди пътника си да полетят, затова остави Чарли Симпкинс, втория пилот, в самолета и му каза да подготви машината за полет.

– Хайде! – каза Хъдсън.

Тарасов пое дълбоко въздух и тръгна към чакащия самолет. Не бе стигна и средата на пътя, когато се чу гръм. Изстрелът отекна над мократа писта, Тарасов полетя напред и се извъртя на една страна.

– Не! – изкрещя Хъдсън.

Хукна към Тарасов, сграбчи го, вдигна го на крака и го повлече към самолета. Чу се още един изстрел. Куршумът пропусна целта и ожули бетона вдясно от руснака.

Тарасов се препъна.

– Хайде! – извика Хъдсън и се опита да го изправи.

Следващият куршум уцели него, улучи го в рамото и го завъртя. Той падна на земята и се претърколи. Куршумът дойде отгоре, явно стреляха отвисоко. Хъдсън предположи, че стрелецът е на покрива на терминала.

Той присви очи от болка и извади Колт 45-калибър от нараменния си кобур. Завъртя се и се прицели към покрива на сградата. Стреляше на сляпо в посоката, където предполагаше, че се намира снайперистът.

След като стреля четири пъти, му се стори, че вижда приведена фигура на ръба на покрива на терминала. Стреля отново, сграбчи Тарасов и го задърпа заднишком към самолета. Влачеше го по земята, докато не стигна до стълбата в предната част на самолета.

– Ставай! – извика Хъдсън и се опита да вдигне руснака.

– Не… мога – отвърна омаломощено Тарасов.

– Ще ти помогна – каза Хъдсън. – Просто трябва да…

Докато се опитваше да изправи Тарасов на крака, изтрещя още един изстрел и руснакът се стовари по очи на земята.

Хъдсън се скри зад стълбата и изкрещя към отворената врата на самолета.

– Чарли!

Не последва отговор.

– Чарли! Какво е положението?

– Готови сме за излитане! – чу се глас отвътре.

Хъдсън чу как и последният двигател заработи. Сграбчи Тарасов и го преобърна. Тялото на руснака се отпусна в ръцете му като парцалена кукла. Последният изстрел го беше улучил във врата. Очите му се взираха безжизнено в небето.

– По дяволите! – не се сдържа Хъдсън.

Едната част от мисията се беше провалила, но поне още имаха стоманените сандъци – каквото и да съдържаха те. ЦРУ може и да беше тайна организация, но все пак имаха офиси и адреси. Хъдсън нямаше да остави нещата така, щеше да ги открие и да чука на вратата им, докато някой не му отвори и не му плати.

Той се обърна и стреля отново към терминала. И в този миг забеляза фаровете на две коли, които се приближаваха от другия край на рампата. Не беше предполагал, че са и моторизирани.