Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 205

-      О, момчета! - каза внезапно Алекс и Ели долови учудването в гласа ѝ. - Вижте!

Ели погледна нагоре. Само на няколко стъпки напред пътеката изчезваше. Това, което забеляза първо, бяха златните краища на облаците в небето и огромния простор синьо-черни води отдолу, простиращи се докъдето ѝ стигаше погледът, чак във вечността. Дърветата просто свършваха. След още четири стъпки Ели се озова на тънък полумесец извисяващ се пясъчник, обрасъл плътно е мъх. Отдясно върху червени, кафяви и жълти скали падаше водопад като сребърнобяла панделка. Чуваше тракането на кучешките нокти по камъка и искрено се надяваше да не се подхлъзнат, защото пътят надолу беше дълъг. Това беше Огледалната точка и тя се чудеше дали наистина можеш да се видиш от толкова високо. Съдейки по облаците във водата, тя мислеше, че сигурно може. (Облаците, които бяха с тях, откакто бяха пристигнали в Уакамау, бяха супер. Ели беше държала под око луната. Не беше казала на никого. Но продължаваше да си повтаря: „Ами ако?“.)

И все пак имаше достатъчно слънце, за да освети скалите. Гледката накара гърдите ѝ да се стегнат, но по един хубав начин. Светлината превръщаше обикновените на вид стари скали в тъмноръждиви и златни ивици, а което беше най-хубавото, някои бяха сигналнооранжеви - ярки като пясъка в Ирак. Върху самата вода вълничките от водопада блещукаха като стопена лава.

Когато видя това, Ели осъзна, че родителите на Алекс бяха прави. Тук те двамата се бяха влюбили. Огледалната точка беше толкова ярка и красива и имаше толкова много цветове, дори когато облаците ги заплашваха. Наистина беше перфектното място да започнеш... и да завършиш. Да заспиш завинаги. Това не значеше, че всичко изведнъж е станало нормално. Но болката в гърдите на Ели вече не беше толкова остра. Сякаш вътрешностите ѝ бяха гърлото на буркан с ягодово сладко, затворено твърде плътно, и сега някой достатъчно силен най-после беше успял да отвори капачката, за да освободи цялото вътрешно напрежение с леко „пук“.

Том сигурно беше усетил нещо. Много го биваше в това. Без дори да го попита, той се наведе и я вдигна, за да може тя да обвие краката си около кръста му, да промъкне ръце около врата му и да му позволи да я отнесе до ръба, точно както нейният татко го правеше, когато тя беше мъничка.

„Моля те, господи! - Стиснала платнената си торба за гърлото, Ели зарови лице в рамото на Том. - Моля те, нека всичко бъде наред! Моля те, направи нещата по-добри, за да можем отново да бъдем нормални!“

Крис мина пръв. Неговата торба беше по-тежка от техните. Задържайки юмрук над водата, той каза:

-      Не знам какво би било правилно да кажа в този момент. Странно е, че живях в Рул, но не познавам Библията. Може би защото винаги четяхме неподходящи пасажи, не знам. Но продължавам да сънувам този сън за... - Крис спря и прочисти гърло. Когато започна отново, гласът му трепереше и Ели видя първите сълзи да се стичат по бузите му. - Продължавам да сънувам тази планина и една долина. Мястото е невероятно красиво. Най-красивото, което някога съм виждал. Но мисля, че в съня ми е красиво само защото ти си там, Питър. Ти направи много... много неща, които бяха грешни, наистина грешни, но мисля, че ти... ти ги направи от любов. Това не те оправдава... но аз вече разбирам малко по-добре... любовта. Защото ти ме спаси. Ти беше загрижен какво ще стане с м-мен. Никой... Никой никога не е мислил за мен преди това. Ето защо ми се иска да можех да те спася. Защото така и не ми се удаде в-възможност да ти кажа, никога не ти к-казах... - Крис отново спря и избърса очите си с ръка. - Обичам те, Питър! - промълви той. Устните му трепереха, а сълзите му продължаваха да се стичат... и неговите не бяха единствените. - Аз ти прощавам... и се надявам да ми позволиш да те намеря отново, защото ми липсваш... л-липсваш...