Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 196

Но тя продължи и не се запъна, а в последната секунда преди изстрела Крис разбра защо.

Положен като жертвоприношение, дядо му се беше сгърчил върху стъпалата. Крис успя да го познае единствено защото Йегър беше плешив. Лицето му беше разкъсано, но главата още стоеше на мястото си. Останалото беше купчина отпуснати крайници, кръв и разкъсана плът.

До тялото на Иегър се беше свило момче - окьрвавено и натъртено. Несигурно и явно ужасено, едно много бременно момиче се въртеше наблизо. Когато Алекс извика, само момчето погледна.

„Боже мой!“ Изненадата беше като светкавица, разкъсваща мозъка му. В един миг двигателят на времето зацепи, подскочи в релсите си и просто спря.

-      Крис? - започна Грег очевидно объркан. - Кой...

-      Вълк, моля те! - все още чуваше виковете ѝ над глъчката. - Трябва да се махнеш, трябва да тръгваш, Вълк! Трябва да бягаш, трябва да...

И в този ужасен момент всички видяха това, което Алекс не можеше. Едно чудовище се изправи внезапно - развалина от плът и кост - буквално голо, облечено само в дрипи и с реки от кръв, шурнали от разрези, рани и ухапвания. Дълъг парцал висеше от скалпа му като отпуснато знаме от кафява кожа и сива коса. Розовият череп се показваше гол от челото до темето, сякаш това чудовище отделяше кожата си, за да се роди.

-      ТИ! - И гласът му беше единственото, по което Крис разбра, че това нещо някога е било жена. Ръката ѝ, от която капеше кръв и блещукаше кост, замахна към Алекс, хромът на огромен револвер примигна на светлината на новия ден. - ТИ!

-      МЕЛИ, НЕ! - изкрещя Том, вадейки пистолета си в същия миг, в който Крис извика:

-      Алекс, Алекс, внимавай! Внимавай! Вни...

Тя мислеше, че това е най-странното чувство. Сякаш се будеше от мрачния хаос на дълъг трескав сън, умът ѝ гореше ярък и чист, тя се завръщаше към себе си не в прегръдките на родителите си, а в заслона на ръцете на Том.

И ето ги тук, борещи се за всяка оставаща секунда насред края на света, а не беше останало време в тази растяща градина от мъртъвци. Но на земята нямаше друго място, където тя искаше да бъде, освен с Том, Крис и нейните хора, които чакаха, за да я приветстват обратно, да я отведат.

Макар че чудовището все още търсеше нещо. Тя усети как то се пресяга, защото тя искаше Вълка да избяга и да бъде в безопасност. И когато забеляза Вълка с Йегър, можеше да мисли само за това, че той трябваше да се махне и да направи последния скок далеч от Рул към бъдещето. Може би беше грешно да чувства това към момче, което беше наполовина чудовище, но какво пък, по дяволите?

-      Вълк! - Тя сграбчи ръката му като обезумяла. Държеше под око Пени, но момичето изглеждаше само вкаменено, което беше добре, защото имаха достатъчно проблеми. - Трябва да тръгваш, трябва да се махаш.

Вълка плачеше. Големи сълзи прогаряха рубинени следи през кръвта. За секунда тя разбра какво изпитва той. За това не ѝ трябваше чудовище. Това беше момче, което току-що беше загубило не само Йегър, но и Питър. За него не беше останал дом, нито място, където да отиде. Сякаш гледаше себе си на погребението на родителите си. Или в деня, в който ѝ поставиха диагнозата: беше се сгушила в стол в един ужасно студен офис, след като за първи път беше видяла как изглежда чудовише, живеещо в мрака и изяждащо те жив.