Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 244

Той избърса потта от очите си и бавно ги отвори, наслаждавайки се на гледката пред себе си. Селоме Нагаст се бе изтегнала на шезлонг и спеше. Смуглата и кожа беше лъскава. Косите й бяха прибрани на кок, но по раменете и падаха кичури и червеникавият им оттенък блестеше като рубин. Тя беше само по бикини и съвършените и гърди се надигаха и отпускаха, предизвиквайки възбуда у Мърсър.

Той внимателно протегна ръка, за да не я събуди, и взе чаша с водка от масата зад него: Отпи от коктейла от горчив лимонов сок и водка — третия за деня, а още не бе станало обяд. Знаеше, че някои хора търсят вълнения, за да избягат от еднообразието по време на ваканцията, но искаше да прави точно обратното.

По реката плаваха туристически кораби, превозващи американци, японци и европейци. На отсрещния бряг се намираше храмът на Ком Омбо, комплекс от пясъчник, посветен на Хор, бога на крокодилите. Храмът приличаше на Акропола в Атина и имаше солидни колони във формата на лотоси, увенчани с масивни каменни трегери. Предишния ден Мърсър и Селоме се разхождаха сред развалините и се възхищаваха на йероглифите и мумифицираните останки на свещените крокодили. Някога храмът бе представлявал място за поклонение за недъгави и ранени и много от пиктограмите изобразяваха медицински процедури или молитви.

Днес беше последният им ден насаме. Дик Хена и съпругата му Фей щяха да се присъединят към тях в Ком Омбо, а после щяха да отидат в Асуан и още една седмица да разглеждат историческите паметници.

От подвижното мостче се чу шум. Отначало Мърсър помисли, че идва поредният търговец на сувенири, но после чу гласа на Дик Хена и развълнуваното възклицание на Фей.

— Селоме, събуди се — каза Мърсър и когато очите й се отвориха, й хвърли сутиена на банския. — Компанията пристига.

Младата жена извика притеснено и нахлузи банския. В същия миг Дик и Фей се появиха на палубата.

Мърсър скочи, стисна ръката на Дик и целуна Фей по бузата.

— Добре дошли на баржата на греха на Мърсър. Вашите капризи са заповеди за нас.

— Казвал съм го и преди и пак ще го кажа, че съм си сбъркал професията. — Дик Хена огледа баржата. Погледът му се спря на Селоме и той отвори уста от изумление пред красотата й.

— Селоме Нагаст, това са Дик и Фей Хена.

Докато Дик се ръкуваше с нея, Фей хвърли на Мърсър одобрителен поглед, който го накара да се усмихне.

— Как пътувахте? — попита той.

— Чудесно — отговори Дик. — Първа класа от „Дълес“ до Кайро, частен самолет оттам до Асуан и лимузина дотук. Кой би се оплакал?

Мърсър бе платил за всичко в знак на благодарност към Дик за помощта и към Фей за търпението й.