Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 239

Той смени честота на предавателя, за да говори с Йосиф.

— Слушай внимателно, негоднико.

— Аха, отново добрият доктор — подигравателно отговори израелецът. — Мислех, че вече сте се отказали да ни преследвате.

— Предпочитам рулетката, но съм достатъчно добър и на покер, за да знам, че когато блъфирането свърши, играта е приключила.

Йосиф се напрегна и забави отговора си.

— Мислиш, че блъфирам? Не забравяй, че не залагаш своя живот, а този на приятеля си Хари Уайт.

— Знам, че блъфираш, задник. — Мърсър изчисли колко време ще пада предмет с тегло половин килограм от вратата на единия до покрива на другия хеликоптер, после отряза парче фитил от намотката в чантата си и завърза с него последната пръчка динамит. — И след минута ще платиш най-високия залог от всички.

— Самохвалко — изсмя се Йосиф. — След една минута, ако не престанете да ни преследвате, двата Ф — 16 ще ви взривят. Да, може и да умра, но и Хари Уайт ще умре. Отмъщението може да те удовлетвори, но няма да му се радваш дълго.

— Трябва да знаеш кога да пасуваш, партньоре. — След няколко опита Мърсър запали фитила и извика. — Сега!

Пилотът наклони „Блекхоук“и когато пусна експлозива, Мърсър осъзна, че няма да улучи покрива на израелския хеликоптер.

Той отвори уста да изкрещи от отчаяние. „Блекхоук“ се наклони и рязко се сниши. Мърсър не изпускаше от поглед израелския хеликоптер и фитила с динамита, летящ към него.

Роторът на хеликоптера създава въздушно течение с високо налягане под перките и ниско налягане отгоре. При хеликоптер с размерите на СН — 53 тонове въздух нахлуват във вихъра около ротора, съсредоточавайки се в корпуса като ядро на ураган. Динамитът попадна точно в тази вихрушка. Малката бомба можеше да прелети безобидно край хеликоптера, но бе привлечена от вътрешната струя, създадена от въртенето на перките, и промени посоката си. Част от секундата, преди роторът да разкъса пакета, пламъкът стигна до експлозива.

Хеликоптерът изчезна зад уголемяващо се кълбо от огън и когато след малко отново се появи, се видя, че шестте перки на ротора и половината от горната му част липсват. Моторът бе престанал да работи и само инерцията го носеше във все по-бавна парабола. Мърсър не мигна, докато „Супер Сталиън“ не падна в кобалтовосиньото море и след секунда се скри от погледа му. Вълните угасиха пламъците на взривените му резервоари.

— Приближи се до арабския бряг и под техния радарен чадър — извика Мърсър на пилота, но ветеранът вече извършваше маневрата.

Хеликоптерът увеличи максимално скоростта и се понесе над морето.

— Самолетите се отправят на север — изкрещя след минута помощник-пилотът.

Мърсър беше твърде уморен, за да го е грижа за тях, но извика радостно заради екипажа.

— Да се върнем в мината. Още не сме си свършили работата там.

След четирийсет минути те чуха разговорите по радиопредавателите на другите „Блекхоук“, които пренасяха ранените към бойния кораб амфибия.

Хабте пръв посрещна Мърсър. Най-напред тържествено стисна ръката му, а после го прегърна толкова силно, че болка отново прониза ребрата на Мърсър.