Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 238

— Приемам мълчанието ти за съгласие — каза Йосиф. — Много разумно. Решението да повикаш морската пехота беше нелепо, докторе. След като снайперистът, когото изпратих след приятеля ти с телефона, не се завърна, ти ме принуди да избързам. След като се връщам без кивота, няма начин да гарантирам безопасността на господин Уайт. Последната ми заповед беше да го убият. Ако не я отменя, животът на приятеля ти ще свърши. Откажете се от преследването и когато пристигнем в Израел, ще освободя Уайт. Не приемам това като твой провал, а само като патово положение.

Пилотът прекъсна речта на Йосиф, като смени каналите, и Мърсър чу гласа на Дик Хена.

— Здравей, Дик. Обажда се Мърсър.

— Господи! Къде си, по дяволите?

— След малко ще ти кажа, но първо искам да те питам дали намерихте Хари.

— Хари е във Вашингтон.

— Пак ще ти се обадя — каза Мърсър и прекъсна връзката, като брагодари на Бога.

Чувството за вина, страхът и отговорността напуснаха съзнанието му. Всичко бе свършило. Нищо друго нямаше значение. Хари беше в безопасност. Селоме също. Еритрейците бяха освободени. Дори планът на Джанели да изнуди диамантения картел беше осуетен. Мърсър знаеше, че успокоението ще намали решителността му, ако позволи това. Но той имаше още сметки за разчистване. Нямаше да позволи на Йосиф да се измъкне. Искаше го не заради приятелите си или някой друг, а заради себе си.

— Имаме два проблема, доктор Мърсър — каза пилотът. — Единият е, че след около четири минути ще навлезем във въздушното пространство на Саудитска Арабия. Другият са два бързо движещи се самолета, които току-що се появиха на радара. Приближават се от север. Разчетено време за пристигане десет минути.

— Какви са? — Мърсър подозираше откъде са самолетите.

— Нямат „Свой-чужд“. — Пилотът имаше предвид опознавателната система „Свой-чужд“, каквито имаха военните самолети на Съединените щати и съюзниците им.

— Тогава не са от Саудитска Арабия?

— Съмнявам се, че биха изключили „Свой-чужд“ над тяхната територия, особено след като по крайбрежието има ракетни бази.

— С други думи, имаме десет минути до пристигането на ескорта от изтребители на онзи хеликоптер.

— Да.

— Тогава да ги свалим.

— Хей, докторе, мислиш ли, че идеята е добра? Щом искаш да свалиш изтребител, трябва да имаш заповед.

Мърсър въздъхна.

— Ние ще бъдем едни от контрольорите и балансьорите на израелската демокрация. Карай право към хеликоптера. Имам идея.

На три километра от брега на морето израелските екстремисти завиха на север, за да се срещнат с изтребителите, движещи се извън обсега на крайбрежната охрана на Саудитска Арабия. Нямаше начин тежкотоварният „Супер Сталиън“ да изпревари „Блекхоук“, макар че се опитваше. След няколко минути американският хеликоптер зае позиция над огромния ротор на израелския.

— Дано идеята ти да е страхотна — извика помощникпилотът. — Радарът показва, че самолетите ще ни настигнат след четири минути. Мърсър работеше трескаво.

— Когато извикам, наклонете хеликоптера силно наляво, и после кацнете върху копелетата. Бързо. Самолетите може да стрелят, дори след като унищожа „Стали-ън“.