Читать «Мината на цар Соломон» онлайн - страница 204

— Бъди готова да бягаш! — извика той, като видя плътната стена от пръст, камъни и кал, свличаща се по планината.

Багерът отново се стрелна напред, намирайки малко мощност, и влезе в мината секунда преди първата лавина да връхлети върху пустинята. Мърсър увеличи тягата и изпревари отломките, които започнаха да изпълват тунела. Земята продължаваше да се тресе, а от тавана падаха камъни. Тунелът щеше да се срути всеки момент.

— Мърсър! — извика Селоме.

Експлозията бе отслабила стените на древната шахта, от която започнаха да се откъртват огромни плочи. На стените се появиха пукнатини. Мърсър се замисли дали да не зарежат багера, но сейфът с диамантите в кофата му трябваше за примамка. В тунела връхлитаха парчета скали със скоростта на куршуми и го задръстваха.

Багерът се движи още двеста метра, преследван от прииждащата вълна от отломки. Моторът отново започна да прекъсва и Мърсър раздвижи устни в безмълвна молитва да продължи да работи.

След няколко секунди грохотът от падащи камъни утихна. Мърсър се обърна. Свличането бе спряло, макар че земните пластове още се разместваха, докато планината улягаше.

Мърсър изключи двигателя и настъпи тишина. Двамата със Селоме се бяха задъхали от изпълнения с прахоляк въздух.

Лампите в тунела се поклащаха в ритъма на предизвиканото от човешка ръка земетресение. Няколко крушки се бяха строшили в тавана и пространството под тях беше тъмно. Зад багера имаше непроходима купчина от камъни. Тунелът беше затворен.

— Какво беше всичко това, по дяволите? — Селоме се закашля, изумена от ожесточеността на лавината.

— Нашето гробище — отговори Мърсър, необезпокоен от разрухата около тях.

ДОЛИНАТА НА МЪРТВИТЕ ДЕЦА

Йосиф не можа да повярва на очите си, когато планината под него изведнъж започна да се свлича неконтролируемо. Той се намираше на четиристотин метра, високо в хълмовете, обграждащи долината, и наблюдаваше лагера с прибор за нощно виждане. Въпреки че приборът показваше само оттенъци на зеленото, гледката беше невероятна.

Видя как човекът му действа със снайпера. Дългият заглушител компенсираше издайническите следи от куршумите, а смъртоносното оръжие стреляше безпогрешно. После неочаквано хълмът изригна от многобройни експлозии в земята. Снайперистът бе заварен неподготвен и бързо изчезна във вихрушката от отломки, погълнат от лавината. Йосиф не видя дали Селоме Нагаст и Филип Мърсър са успели да влязат в тунела. Вероятно бяха смазани под тонове скали и пръст.

Той се обади по радиопредавателя на другия екип и изказа предположението, че мината е атакувана. Двамата мъже отговориха, че в техния сектор не става нищо.

Щом не беше атака, Йосиф нямаше представа какво се е случило. Той бе наблюдавал бягството на Мърсър от опасаното с бодлива тел заграждение и го видя как се промъква крадешком в лагера и сетне освобождава Селоме. Стремителното им влизане в мината с малкия багер беше изумително. Йосиф не разбираше защо не се опитаха да избягат от долината. И после се появи лавината. Експлозиите вероятно бяха предизвикани от капани с бомби, задействащи се с опънато по земята въже, поставени, за да предотвратят влизането на външни лица в мината. Не можеше да има друго обяснение.