Читать «Корабът на чумата» онлайн - страница 59

— Късмет — каза той, когато Хуан скочи долу.

Джулия отвори вратата си и започна да вади сандъци с медицинско оборудване. Хуан ги подреди на палубата и я прихвана за скока. Затвори вратата и плясна хеликоптера. Адамс се вдигна незабавно и отиде да доведе Мърф и Еди.

— Ще сляза веднага при пострадалите — каза Джулия, когато шумът от хеликоптера замря достатъчно, за да използват радиостанциите.

— Не. Ще изчакаме Джордж да се върне. Искам Еди да е с теб през цялото време, докато оглеждаме.

Джулия знаеше, че е прав. Хуан не я пазеше, защото бе жена, а защото бе единственият лекар наблизо. Ако с тях се случеше нещо, тя трябваше да ги лекува.

Хеликоптерът се върна след по-малко от десет минути, все още мокър от обливането с белина. Хуан и Джулия застанаха на стълбите под мостика, за да направят място за Джордж. Еди и Марк скочиха едновременно, а Гомес отново излетя. Този път хеликоптерът щеше да бъде грижливо измит и оставен на палубата, в случай че разузнавателният екип се натъкнеше на неприятности.

— Как си, Марк? — попита Хуан.

— Малко уплашен. Започвам да съжалявам, че загубих толкова време с онези видеоигри за лабораторни инциденти, от които се пръкват армии зомбита.

— Искаш ли да остана с теб на мостика няколко минути?

— Няма нужда, ще се оправя.

Тонът му издаваше, че би искал да приеме предложението на председателя, но гордостта не му позволяваше. Ерик Стоун и останалите от екипа в оперативния център слушаха разговора и той не можеше да покаже слабост.

— Добре. Откъде каза, че е дошла „Златна зора“?

— От Филипините — отговори Мърфи. — От базата данни на параходната компания научих, че пътува от Манила към Атина с някаква група за самопомощ.

— Провери дневниците и компютърната памет. Разбери дали са спирали някъде и къде. Виж дали се споменава и за нещо необичайно по време на пътуването. Всичко би трябвало да е записано. Джулия, знаеш къде отиваш и какво търсиш. Еди, остани с нея и й помогни да събере пробите.

— А ти къде ще си? — попита Еди.

— Разполагаме с въздушен запас за три часа, така че ще претърся колкото се може по-голяма част от кораба — отговори Хуан, като щракна фенера си и се увери, че има няколко резервни батерии в торбичката си.

Кабрило ги поведе надолу по стълбите към мостика. В края на тясната пътека, на двадесет метра над океана имаше контролно табло за пристанищните пилоти, които вкарваха параходите в пристанището. Вратата към мостика бе затворена. Хуан я дръпна и влезе в технологичното помещение. Електричеството не работеше, а акумулаторите за аварийното осветление очевидно се бяха изчерпали, така че вътре бе почти непрогледна тъмница. Само отблясъкът от звездите и луната хвърляше мрачни сенки наоколо.

Хуан завъртя лъча на фенера си. Забеляза първия труп след по-малко от две секунди. Джулия също запали фенера си и мина покрай него. Марк държеше видеокамера пред шлема си. Трупът бе в униформа на офицер — бял панталон и бяла риза с тъмни пагони. Главата му беше извърната настрани, но въпреки слабата светлина видяха, че кожата на врата му е ужасяващо бяла. Джулия коленичи до него и внимателно го обърна. Лицето на мъжа бе обляно в кръв, торсът лежеше в алена локва. Доктор Хъксли бързо го прегледа, като сумтеше при всяко откритие.