Читать «Корабът на чумата» онлайн - страница 44

Дочу разсеяно как Хали Касим изпрати радиосъобщение до двата кораба относно приближаващите торпеда, не че те можеха да направят нещо по въпроса. Танкер с размерите на „Аги Джонстън“ се завърташе адски трудно и бавно и се нуждаеше от пет мили, за да убие сегашната си скорост.

— Улавям два бързо движещи се самолета от самолетоносача — обади се Марк Мърфи от оръжейната станция. — Предполагам, че са „Викинг С–3В“, самолети за борба с подводници, въоръжени с торпеда „Марк 46“ или „Марк 50“. Проклетата „Кило“ ще си има сериозни неприятности след около десет минути.

— Това обаче е пет минути повече, отколкото можеш да си позволиш — отвърна Ерик.

— Хали, на какво разстояние е рибата, която идва към нас? — попита Кабрило.

— Шест хиляди метра.

— А торпедото за „Сага“?

— Три хиляди и двеста.

Кабрило се поизправи на стола, взел решение. Беше време да хвърли заровете и да види какво ще се случи.

— Кормчия, увеличи скоростта до четиридесет възела. Вкарай ни между „Сага“ и торпедото, което лети към нея.

— Дадено.

— Марк, отвори портовете за предния „Гейтлинг“ и се прицели в тази риба. Свържи компютъра си с главния сонар. Може да имаш нужда и от прицела на горната камера.

— Чакай една секунда — отвърна Марк.

— Господин Мърфи — рязко каза Хуан, — не разполагаме със секунда.

Мърфи не го слушаше. Беше зает с нещо, което ставаше на лаптопа му.

— Хайде, бебче, схвани го най-после — промърмори той нетърпеливо.

— Какво правиш? — попита Кабрило, като се наведе напред.

— Уча Гиганта на нов номер.

Мърфи и Ерик Стоун наричаха Гигант суперкомпютъра на „Орегон“.

— Нямаме нужда от нови номера, Мърф. Трябва да подготвиш „Гейтлинг“.

Мърфи се завъртя на стола си и погледна към Макс Хенли, който бе зает със собствения си компютър.

— Не мисля, че това ще проработи.

— Действай, момче — лаконично отвърна Макс.

— Вие двамата ще ми кажете ли какво става? — попита Хуан, като ги изгледа поред.

— Да! Да! Да! — изрева Марк, като скочи от стола и размаха юмрук над главата си.

После започна да трака енергично по клавиатурата. Пръстите му, сръчни като на пианист, летяха по нея.

— Логаритъмът се подрежда, прицелването също. Бордният компютър е в синхрон с нашия. Имам пълен контрол.

— Върху какво? — попита Хуан.

Марк му се ухили дяволито.

— Ще се позабавляваме страхотно.

Кабрило объркано завъртя очи към Макс, който изглеждаше загадъчен като статуя на Буда.

— Не го мислиш сериозно — каза Хуан, но знаеше, че помощникът му е съвсем сериозен. — Последния път, когато руснаците се опитаха да изстрелят едно от тези неща, то проби дупка в корпуса на „Курск“ и уби сто и осемнадесетте човека на борда. А това е иранско менте, за бога.