Читать «Корабът на чумата» онлайн - страница 41

Джак дю Брул

— Това означава ли, че мога да си тръгна оттук? — попита Джани.

— Страхувам се, че не, скъпа. Кислородното ти ниво все още е под нормата.

— Предполагам, за теб няма значение, че днес е купонът за персонала — каза тя разочаровано.

Според часовника на отсрещната стена до партито оставаха само няколко часа.

Танците бяха първата възможност за по-младите членове на корабния хотелски състав да се поотпуснат малко, откак „Златна зора“ бе напуснал Филипините преди две седмици. Събитието бе нетърпеливо очаквано от келнерите, келнерките, камериерките и свободния от дежурство персонал, който се състоеше от няколко дяволски привлекателни норвежци. Джани знаеше, че и някои от по-младите пътници също ще присъстват. Всички говореха за купона от седмици.

— Не, няма — решително отговори лекарят. Вратата на малката болнична стая се отвори и Елза и Карин, най-добрите приятелки на Джани на „Златна зора“, влязоха в облак парфюм. Бяха от Мюнхен, една-две години по-големи от Джани, и работеха за параходната компания вече три години. Елза беше сладкарка, а Карин сервираше в същия ресторант като Джани. И двете бяха страхотно издокарани. Карин носеше черна рокля с тънки презрамки, която подчертаваше съблазнителния й бюст. Елза бе облякла тясна рокля и ако се съдеше по липсата на очертания под прилепналия плат, нищо друго. И двете бяха силно гримирани и възбудени.

— Как се чувстваш? — попита Елза, като седна на ръба на леглото, без да обръща внимание на Пасман.

— Изпълнена със завист.

— Не се ли подобри достатъчно, за да дойдеш на купона? — попита Карин, като се намръщи на лекаря, сякаш той бе виновен за астматичните пристъпи на приятелката й.

Джани отметна влажната коса от челото си.

— Дори да бях добре, нямаше да имам шанс, като ви гледам как сте се издокарали.

— Мислиш ли, че Майкъл ще ме хареса? — попита Карин, като направи пирует.

— Ще полудее — отговори Елза.

— Сигурна ли си, че ще дойде? — полюбопитства Джани, развълнувана от клюката въпреки болката в гърдите.

Майкъл беше един от пътниците, настанен на масата, която обслужваха, калифорниец с руса коса, сини очи и мускулесто тяло. Целият женски персонал бе единодушен, че той е най-хубавият мъж на кораба. Джани знаеше, че Карин и Майкъл се бяха целували, и то не само веднъж.

Карин приглади роклята си.

— Да, той ме увери лично.

Пасман се намеси в разговора.

— Не те ли притеснява фактът, че е от „Отговорните“?

Тя изгледа лекаря накриво.

— Израснах с четирима братя и три сестри. Не мисля, че да не раждаш деца е толкова лоша идея.

— При тях става дума за нещо друго — напомни й Пасман.

Карин се обиди от намека, че не знае нищо за убежденията на хората, които бяха наели парахода.

— Да — отвърна тя. — Става дума и за подпомагане на хората, като се даде възможност за семейно планиране на жените от Третия свят и се намали бремето, което човечеството представлява за земята. Когато доктор Лайдъл Купър основал движението през седемдесетте години, в света имало три милиарда души. Днес са два пъти повече и не спират да се размножават.