Читать «Корабът на чумата» онлайн - страница 240

— Доктор Дженър, нали? — попита непознатият.

— Да. Кой сте вие? Какво искате?

— Преди известно време ви платих много пари, за да помогнете на мой приятел.

— Вече се пенсионирах. Не работя. Моля ви, вървете си.

— И как се чувствате? — попита непознатият. — Организацията на „Отговорните“ е мъртва. Вие спечелихте. Сигурно сте много щастлив.

Купър не можа да се насили да отговори. Самоличностите му се сляха в съзнанието му. Не знаеше как се чувства, нито как да се държи.

— Знаете ли какво — упорито продължи мъжът. — Не мисля, че се радвате. Всъщност смятам, че агонизирате вътрешно, защото знам нещо, което би изненадало много хора.

Купър осъзна какво предстоеше и се отпусна тежко на канапето. Изкуствено подмладеното му лице пребледня.

— Дори да не ви бяха чули как се хвалите на Ковач на остров Еос, мисля, че накрая щях да се усетя. Вие бяхте единственият, който можеше да ни предаде в Рим. Смятахме, че „Отговорните“ са имплантирали чип в Кайл, но вече знаем истината. Той нямаше представа къде го водят и не е имал начин да предупреди Ковач.

След като истината излезе наяве, Купър седна по-изправено.

— Точно така — нагло потвърди той. — Аз се обадих и извиках Ковач в Рим, а после му съобщих хотела и номера на стаята. Вие ли стоите зад катастрофата на Еос?

Непознатият кимна.

— Да. Освен това открихме вируса на „Златно небе“ и още четиридесет и девет пътнически парахода. Контейнерите, които иззехме от пералните, се намират в специална лаборатория в Мериланд.

— Не разбирате ли, че светът е обречен? Можех да спася цялото човечество.

Мъжът се засмя.

— Знаете ли колко откачени са твърдели същото през последните сто-двеста години? Храната ни трябваше да свърши през осемдесетте години, а петролът — през деветдесетте. Населението трябваше да достигне десет милиарда до 2000 година. И всяко от тези пророчества се оказа грешно. По дяволите, някои хора дори искали да затворят американската служба за патенти през 1900 година, защото всичко, което можело да бъде изобретено, вече било изобретено. Ще споделя с вас една малка тайна: бъдещето е непредвидимо.

— Грешите. Знам какво предстои. Всеки с малко мозък в главата си може да го види. След петдесет години цивилизацията ще бъде пометена от гигантска вълна от насилие, когато държавите осъзнаят, че не могат да издържат народите си. Ще настъпи хаос в библейски мащаб.

— Странно е, че споменавате това — каза мъжът, като извади пистолет иззад гърба си. — Винаги съм одобрявал библейското правосъдие. Око за око и т.н.

— Не можеш да ме убиеш. Арестувай ме. Съди ме.

— И да ти предоставя сцена, откъдето да рецитираш смахнатите си идеи? Не мисля така.

— Моля те!

Оръжието изгърмя. Купър протегна ръка да докосне врата си, където усети, че нещо стърчи от тялото му, но болната му ръка не можа да го достигне.

Кабрило изчака няколко секунди приспивателното да се разлее по вените. Когато очите на възрастния мъж се затвориха и той се отпусна, Хуан вдигна радиостанцията си. След по-малко от минута голяма линейка паркира пред къщата, изскочиха двама санитари и извадиха носилка.