Читать «Корабът на чумата» онлайн - страница 23

Екипажът вече бе свалил решетката под подводницата. Разкриваше се огромна пещера, която отиваше чак до кила на „Орегон“. Външните врати все още бяха затворени, но помпите вече пълнеха отвърстието с размерите на плувен басейн в подготовка на спускането.

Линк, Еди и Макс нахлузваха мокри черни неопрени над банските си. Водолазната екипировка бе натоварена в подводницата. Линда Рос стоеше със скръстени на гърдите ръце и наблюдаваше развеселено Макс. Хенли бе служил във Виетнам като капитан на военен катер, но вече не се радваше на зашеметяващата фигура, която имаше навремето. Не му беше лесно да изпъне неопрена над шкембенцето си. Обикновено не придружаваше екипа на екскурзиите до брега, но беше най-добрият морски инженер в Корпорацията и всички бяха съгласни, че експертното му мнение щеше да им бъде полезно.

— Хайде, старче — ухили се Хуан, като потупа шкембето на Макс. — Доколкото си спомням, преди няколко години нямаше подобни проблеми.

— Не е от годините — изстена Макс, — а от сладкишите.

Кабрило седна на пейката и, за разлика от останалите, навлече сух неопрен върху дрехите си.

— Линда, провери ли всичко преди потегляне?

— Готови сме.

— А спусковата шейна?

— Готова е — отговори Макс вместо Линда.

Той се гордееше с шейната която сам бе проектирал и лично бе надзиравал изработването й в работилницата на „Орегон“.

Хуан взе комплекта слушалки от дежурния инженер и звънна в оперативния център.

— Хали, как изглежда положението навън?

— Радарът регистрира обичайния брой танкери, влизащи и излизащи от залива. Товарен кораб за контейнери пусна котва в пристанището на Бандар абас преди около два часа, както и няколко арабски лодки и корабчета.

— Нищо от военната база?

— Кротуват си. Сканирах всички честоти. Не се случва абсолютно нищо с изключение на обикновеното бъбрене между кораби в морето.

— Надявам се, че усъвършенстваш езиковите си способности.

Това беше стара шега между двамата. Хали Касим беше син на ливанци, но не можеше да каже и дума на арабски, един от четирите езика, които Кабрило говореше идеално.

— Съжалявам, шефе, оставям компютъра да върши тази работа вместо мен.

— Ерик, Мърф, готови ли сте, момчета?

Когато Кабрило изпращаше екип на брега, нямаше по-добри офицери от Стоун и Мърфи, на които да остави поддръжката на навигационните и оръжейните системи на кораба.