Читать «Брегът на скелетите» онлайн - страница 41

Най-накрая се обърна. На трепкащата светлина на огъня очите му проблясваха с демоничен оттенък. Той се усмихна, разкривайки три зъба, които зацепваха един в друг като зъбчати колела. Усмивката му премина в кискане, след това в подобен на лай смях, който беше прекъснат от пристъп на кашлица. Когато възстанови дишането си, отново се изплю в огъня.

— Папа Хайнрик не разкрива тайните си. Зная неща, които искаш да узнаеш, но няма никога да научиш, защото аз не желая да ги знаеш.

— Защо не желаеш това? — попита Слоун, след като анализира граматиката му наум, за да е сигурна, че го е разбрала правилно. Тя приклекна до него.

— Папа Хайнрик е най-големият рибар, който някога е живял. Защо да ти казвам и да те превърна в мой съперник?

— Аз не искам да ловя риба в тези води. Търся кораб, който е потънал преди много време. Моят приятел и аз — тя махна към Тони, който беше останал на място, след като подуши телесната миризма на Папа Хайнрик, — искаме да намерим този кораб, защото… — Слоун направи пауза и съчини някаква история — … защото ни наеха да извадим нещо от него. То принадлежи на един богаташ, който го изгубил, когато корабът потънал. Смятаме, че можеш да ни помогнеш.

— Този богаташ плаща ли? — попита Хайнрик плахо.

— Да, но малко.

Рибарят помаха с ръка така, сякаш прилеп прелетя в нощта.

— Папа Хайнрик няма нужда от пари.

— Какво искаш, за да ни помогнеш? — внезапно полита Тони. Слоун имаше лошо предчувствие за онова, което може да пожелае старецът и го стрелна с язвителен поглед.

— На теб няма да ти помогна — отговори Хайнрик на Тони и погледна Слоун. — А на теб ще помогна, защото си жена и не ловиш риба, така че никога няма да си ми съперник.

Слоун нямаше намерение да му казва, че е израснала във Форт Лодърдейл й беше прекарвала летата си, помагайки на своя баща на неговата рибарска лодка, която даваха под наем, а после започна сама да излиза с нея, когато той беше повален от алцхаймер на петдесетгодишна възраст.

— Благодаря ти, Папа Хайнрик — Слоун извади една голяма карта от раницата си и я разтвори до огъня. Тони се приближи и светна своето фенерче. Картата показваше намибийското крайбрежие. С надраскани с молив звездички бяха отбелязани много места близо до брега. Повечето бяха струпани около Уолвис Бей, а другите бяха разпръснати нагоре и надолу по крайбрежието.

— Разговаряли сме с много други рибари и сме ги питали къде губят въжетата и мрежите си. Смятаме, че на едно от тези места може да е потънал кораб. Може ли да погледнеш картата, за да ми кажеш дали според теб има пропуски?

Хайнрик започна внимателно да разглежда картата. Очите му пробягваха от едно място на следващото, а пръстите му следваха очертанията на бреговата линия. Най-накрая вдигна поглед към Слоун. Тя забеляза, че в тях проблясва искрица лудост. Сякаш неговата действителност беше различна от нейната.