Читать «Друговремец» онлайн - страница 462

Той се изтегна блажено, а очертанията на дългите му крака плувнаха под повърхността като стъблата на водно растение.

- Е, както и да го наричаш, тук е много по-отдавна от манастира.

- Да, виждам.

Стените на пещерата бях от гладка, тъмна вулканична скала, почти като черно стъкло, осеяно с влага. Цялото помещение приличаше на огромен мехур, полупълен със странно живата, ала стерилна вода. Сякаш бях приласкана обратно в утробата на земята и че ако притисна ухо към скалата, ще чуя безкрайно бавния ритъм на огромно сърце съвсем наблизо.

Дълго време бяхме много тихи, носехме се във водата, унесени, и от време на време се докосвахме неволно, оставили се на невидимите течения на пещерата.

Когато накрая продумах, гласът ми звучеше лениво, сякаш бях упоена.

- Реших.

- А... Значи Рим? - Гласът на Джейми сякаш идеше отдалеч.

- Да. Не знам, когато отидем, какво...

- Няма значение. Ще направим каквото можем.

Той се пресегна към мен, толкова бавно, че си помислих, че ръката му никога няма да ме достигне.

Придърпа ме по-близо, докато чувствителните ми зърна не опряха в неговите. Водата бе не само топла, но и плътна, почти мазна на докосване. Ръцете му слязоха надолу и подхванаха дупето ми, повдигнаха ме.

Проникването ме сепна. Кожата ни беше гореща и хлъзгава и се носехме един над друг, без почти да се усещаме, но присъствието му в мен беше плътно и съкровено, постоянна точка в изменчивия воден свят, като пъпна връв насред произволните движения в майчината утроба. Проскимтях от изненада, когато заедно с него в мен нахлу и горещата вода, но след това се настаних върху него с въздишка на удоволствие.

- О, това ми хареса - каза той с наслада.

- Кое? - попитах.

- Този звук. Когато изписка.

Не беше възможно да се изчервя - кожата ми не можеше да се зачерви повече. Позволих на косата си да падне пред лицето ми, а къдриците се отпуснаха, когато плувнаха по повърхността на водата.

- Съжалявам, не исках да съм шумна.

Той се засмя - дълбокият му глас проехтя сред устоите на покрива.

- Казах, че ми харесва. Така е. Това е едно от нещата, които най ми харесват, когато спя с теб, сасенак, тези малки звуци.

Придърпа ме по-близо и челото ми опря във врата му По кожата ни веднага изби пот, хлъзгава като натежалата от сяра вода. Той помръдна с хълбоци, аз рязко си поех дъх и едва успях да сподавя възклицанието си.

- Да, точно така - рече той тихо. - Или... така?

- Блярк - изгрухтях. Той се засмя, но продължи.

- За това най-много си мислех - каза той, докато бавно прокарваше ръце по гърба ми, галеше, пристискаше и ваеше хълбоците ми с длани. - В затвора нощем, прикован с още десетима други, докато слушах хъркането, пръдните, стоновете. Мислех си за малките звуци, които издаваш, когато те любя, как изсумтяваш леко, когато проникна за пръв път в теб, сякаш се готвиш да се захванеш за работа, как дишаш все по-бързо и по-бързо.

Определено дишах все по-бързо и по-бързо. Плътната, наситена с минерали вода ме крепеше като перо във водата и не отплавах само защото стисках раменете му и се притисках удобно и плътно в него по-надолу