Читать «Досиетата „Орегон“» онлайн - страница 16

След миг четиримата в подводницата чуха боботене: катерът пореше вълните. Звукът гневно се усили, катерът се приближаваше. Мина над тях и се отдалечи. Те чакаха, затаили дъх, сякаш безкрайно. Кабрило не откъсваше очи от екрана на сонара.

— Обръщат — отбеляза след секунда. — Връщат се да погледнат още веднъж. Хали, провери дали предават нещо по радиостанцията.

Казим оглавяваше комуникационното отделение на „Орегон“ и боравеше с радиопредавателите умело като пианист.

Комуникационният център на „Орегон“ беше модерен и сканираше и записваше хиляда честоти в секунда. Имаше и езикова програма, която превеждаше така, че операторът да може да поддържа разговор почти в реално време и да заблуди повечето слушатели. Електрониката на „Дискавъри“ обаче беше недостатъчна и щяха да извадят късмет, ако засекат някоя емисия, а тъй като не знаеха корейски, нямаше да разберат дали патрулният катер иска разрешение да хвърли дълбочинни бомби, или коментира времето.

— Не стигам доникъде — обади се Казим след минута.

Севернокорейският патрулен катер отново мина над подводницата. След малко чуха, че се връща пак.

— Движат се редом с нас — каза Еди.

Мощният сонар засече два плисъка, твърде тихи, за да са дълбочинни бомби. Хуан веднага разбра какво ще се случи.

— Дръжте се!

Гранатите бяха имитация на съветските РГД–5 и въпреки че съдържаха само стотина грама силен експлозив, водата усилваше взривната им мощ. Избухнаха почти едновременно на няколко метра зад „Дискавъри“. Подводницата се разтресе и подскочи и Хали Казим падна върху наредените акумулатори. Мътното дъно изведнъж се появи пред големия полиакрилен екран и Еди се помъчи да издигне носа. Ушите им кънтяха и никой не чу кога пуснаха във водата вторите две гранати. Те избухнаха над подводницата и я блъснаха в тинята точно когато Еди успя да я уравновеси. Около „Дискавъри“ се вдигнаха талази утайка и намалиха видимостта до нула. От скъсаните кабели се пръснаха искри и ги заслепиха.

Еди бързо намали тягата, за да даде възможност на Макс да оправи връзката. Инженерът стисна миниатюрно фенерче между зъбите си и почна работа веднага, но явно не можеше да отстрани повредата бързо. През илюминаторите се видяха проблясъци на електричество, зловещо сияние от дълбините.

— Засякоха ни — каза Хали. — И сега предават нещо. Съобщението е кратко, но мисля, че играта свърши.

— Какво става, Макс? — попита Кабрило спокойно, сякаш се интересуваше кога ще е готово кафето.

— Само секунда.

— Чува ли се нещо от брега, Хали?

— Не. Тъпите военни сигурно се чудят дали да докладват нагоре по веригата.

— Готово — извика Макс. — Еди, включвай.

Зенг натисна един бутон и екраните светнаха.

— Добре, Еди, аварийно положение. Изкарай ни на повърхността.

— Патрулният катер е точно над нас, шефе.

Кабрило се ухили гадно.

— Отиде ни застраховката — измърмори Зенг и изхвърли баласт от резервоарите със сгъстен въздух на „Дискавъри“.

Малката подводница сякаш се изстреля от дъното. Еди наблюдаваше измервателните уреди за дълбочината и броеше. Когато докладва, че над „Дискавъри“ остават само два метра вода, четиримата инстинктивно се свиха на седалките.