Читать «Гонитбата на Шута» онлайн - страница 6

На долния рафт имаше хавани и чукала, ножове за кълцане, филтри за прецеждане и няколко малки тежки колби за разтопяване. Имаше потъмнели метални лъжици, спретнато подредени в рамки. Под тях имаше ред малки глинени гърненца, които отначало ме озадачиха. Бяха не по-големи от юмрука ми, гледжосани и лъскаво кафяви, с плътно затворени капаци. Бяха запечатани с катран, с изключение на една дупка в средата на всеки капак. От всяка дупка се показваше промазан с восък ленен фитил. Вдигнах предпазливо едно от тях — и разбрах. Сенч ми беше казал, че опитите му с взривна прах напредвали. Тези тук представляваха най-новото му постижение в изобретяването на средства за убиване на хора. Върнах внимателно гърненцето на мястото му. Инструментите на занаята на убиеца, от който се бях отказал, стояха в стройни редове като верни бойци. Въздъхнах, но не от съжаление, и им обърнах гръб. Шутът продължаваше да спи.

Почистих блюдата от снощното ни ядене и ги подредих на един поднос, и изобщо пооправих стаята. Коритото с вода за къпане, вече студена и сива, остана, както и отблъскващо зацапаните долни дрехи, които Шутът бе носил. Дори не смеех да ги изгоря в камината от страх от вонята, която щяха да излъчат. Не изпитвах отвращение, само жалост. Собствените ми дрехи от предния ден все още бяха покрити с кръв, от кучето, както и от Шута. Казах си, че изобщо не личи чак толкова на тъмната тъкан. След това премислих и отидох да проуча стария резбован гардероб, който винаги беше стоял до леглото. Някога побираше само работните халати на Сенч, всички от здрава сива вълна и повечето — зацапани или опърлени от безкрайните му опити. Сега там висяха само два работни халата, и двата вапцани в синьо и твърде малки за мен. Имаше също така, за моя изненада, женски нощен халат, две прости ризи и черни гамаши, които щяха да са ми смешно къси. Аха! Това бяха неща на лейди Розмарин. Нищо за мен тук.

Притесни ме, че трябва да се измъкна тихо от стаите и да оставя Шута да спи, но трябваше да свърша някои работи. Подозирах, че ще пратят човек да почисти и да донесе още дърва, и не ми харесваше да оставя Шута спящ и уязвим. Но знаех, че дължа на Сенч доверие. Беше осигурил всичко за нас предната вечер, въпреки неотложните си задължения.

Шестте херцогства и Планинското кралство се стремяха да договорят съюзи и за тази цел в замък Бъкип за седмицата на Зимния празник бяха поканени властни представители. Въпреки това посред вечер на пиршество, музика и танци не само Сенч, но и крал Предан и майка му, лейди Кетрикен, бяха намерили време да се измъкнат и да посрещнат мен и Шута, а Сенч все пак бе намерил начин да снабди тази стая с всичко, което ни бе нужно. Нямаше да прояви небрежност към приятеля ми. Когото и да изпратеше в тази стая, щеше да е дискретно.