Читать «Добър ден, тъга» онлайн - страница 3

Елза се качи да си легне след безброй въпроси за мястото на Ан в светското общество. Останах насаме с баща си и приседнах на стъпалата, в краката му. Той се наведе и положи длани на раменете ми.

— Защо си такава вейка, милинка? Приличаш на диво коте. Ще ми се да имам хубава щерка, русокоса, пухкава, с ясни очи…

— Не е там въпросът — прекъснах го. — Защо си поканил Ан? И защо тя е приела?

— Ами за да види стария ти баща, например. Знае ли човек…

— Ти не си от мъжете, интересни за Ан — казах.

— Тя е прекалено умна. И се самоуважава. Ами Елза? Помисли ли за Елза? Представяш ли си разговор между Ан и Елза? Аз — не.

— Съвсем не съобразих — призна той. — Наистина е ужасно. Сесил, пиленце, да вземем да се върнем в Париж, а?

Смееше се тихо и ме потупваше по тила. Обърнах се и го изгледах. Тъмните му очи блестяха, закачливи бръчици се очертаваха в крайчеца им, устните му се извиваха шеговито. Напомняше ми на фавн. Разсмях се и аз, както всеки път, когато той си създаваше усложнения.

— Моята вечна съмишленица — рече той. — Как бих се оправил, ако те нямаше?

И гласът му звучеше тъй убедено, тъй нежно, та разбрах, че би страдал без мен. До късно през нощта разговаряхме за любовта и свързаните с нея усложнения. За баща ми те бяха въображаеми. Той последователно отхвърляше понятията вярност, тежест, обвързаност. Обясняваше ми, че били произволни и ялови. Ако друг ми твърдеше същото, щях да се шокирам. Знаех обаче, че при него това становище не изключва нито нежността, нито всеотдайността — чувства, които го завладяваха особено лесно поради желанието му да са преходни и познанието му, че са такива. Подобен възглед ми допадаше: кратки, бурни и отшумяващи трепети. Не бях във възрастта, когато верността е блазнеща. От любовта бях изпитала малко неща: срещи, целувки и отегчения.