Читать «Следотърсачът» онлайн - страница 10

Тогава Бащата започна да го учи как земята се променя от климата, времето и растежа на растенията и от всичко останало, което можеше да я оформя.

Когато Ригс бе на единайсет, той сам измисли въпрос:

— Щом вятърът и дъждът, водата и ледът и растежът на растенията могат да сдъвчат камък, защо Високата скала е все така стръмна? Тя би трябвало да се руши като всяка друга планина.

— Защо, според теб? — попита Бащата, без да отговори, типично за него. Но този път Риг вече беше оформил донякъде собствената си теория.

— Защото Високата скала е много по-нова от всички останали планини и хълмове.

— Интересна мисъл. Колко нова е според теб? Преди колко време се е формирала тази скала?

А после, без никаква причина, за която би могъл да се досети, Риг направи връзка и отговори:

— На единайсет хиляди сто деветдесет и девет години.

Бащата прихна.

— Календарът! Мислиш, че нашият календар започва от формирането на Високите скали?

— Защо не? — отвърна Риг. — Защо иначе ще помним, че нашият календар започва от годината 11 191?

— Но помисли си, Риг — продължи Бащата. — Ако календарът започва с катаклизъм, от който би могла да се роди скала, то защо просто не са започнали летоброенето оттогава? Защо сме й сложили цифрата 11 191 и сме започнали обратно броене?

— Не знам — призна си Риг. — Защо?

— Защо, според теб?

— Защото, когато скалите са се формирали… — Риг не възнамеряваше да се отказва от идеята си — … се е знаело, че 11 191 години по-късно ще се случи друго нещо?

— Е, ние стигнахме Нулевата година, когато ти беше на три. Случи ли се нещо?

— Много неща се случиха — отвърна Риг. — Цяла година случки.

— Но нещо, което си струва да се запомни? Нещо, достойно за изграждането на цяло летоброене около него?

— Това нищо не доказва, Татко, освен че хората, въвели календара, са сгрешили за това колко време ще е нужно, за да се стигне до онова, което са мислели, че ще се случи в Нулевата година. Хората непрекъснато грешат. Това не доказва, че календарът не е започнал с формирането на Високата скала.

— Добре разсъждаваш — установи Бащата. — Но разбира се, неправилно. А защо не си прав?

— Защото нямам достатъчно сведения — отвърна Риг. Това винаги се дължеше на недостига на сведения.

— Никога няма достатъчно сведения — рече Бащата. — Това е великата трагедия на човешкото знание. Няма значение колко много си мислим, че знаем — никога не можем да предвидим бъдещето.

Ала в тона му се долавяше нещо, на което Рик не повярва. Или може би просто не повярва на бащиния си отговор и си въобрази, че го е доловил в тона му.

— Мисля, че ти знаеш нещо — рече той.

— Би трябвало, надявам се, на моите години!

— Мисля, че ти знаеш какво е трябвало да се случи през Нулевата година.

— Беда! Чума! Краят на света!

— Не — отрече Риг. — Говоря за онова, което създателите на календара са смятали, че ще се случи, когато са го създали през 11 191-вата.

— И откъде да го знам?

— Мисля, че ти знаеш какво е било — упорстваше Риг. — И мисля, че то всъщност се е случило точно според предвижданията.