Читать «Московски вирус» онлайн - страница 3

Внимателно сваля дебелата ръкавица и от джоба на връхната дреха вади мобилен телефон.

— Ей сега ще набера спешна помощ.

Не минават и две минути, чува се сирена, до бордюра на тротоара се приближава и спира линейка на спешна помощ в червено и бяло. Въртящият се син буркан на покрива й разпраща насечени, разкривени цветови отблясъци по лицата на неголямата група хора около тялото. Светлината танцува в разкъсани сенки и по тротоара, и по околните сгради. Двама здравеняци в бяло пъргаво изскачат от автомобила, издърпват носилка. Следва ги млад мъж също в разкопчана, намачкана бяла престилка, отдолу се вижда тънка червена вратовръзка. Лицето му е загрижено, носи дебела кожена чанта.

Лекарят се навежда над Кирянов за миг. Вади тънко бляскаво фенерче и осветява неподвижните, изцъклени очи, сетне пипа врата, хваща китката, търси пулс. Тогава поклаща глава и въздиша.

— Бедният човек. Мъртъв е. Нищо не може да се направи за него сега.

Оглежда кръга от лица наоколо и пита:

— Е, добре. Кой ще ми каже какво точно е станало тук?

Русокосият мъж повдига рамене изразително.

— Нещастен случай беше — обяснява той. — Сблъскахме се неволно. Той много бързаше, не внимаваше, пък е и хлъзгаво, както виждате. Подхлъзна се и падна на леда ето тук. Опитах се да му помогна да се изправи… но той изведнъж клюмна и престана да диша. Това е всичко, което мога да ви кажа.

Лекарят се смръщва.

— Разбирам, господине, но се опасявам, че ще трябва да дойдете с нас до болницата. Да оформим съответните документи, смъртния акт. И милицията също ще иска да ви разпита.

Обръща се към останалите зяпачи и авторитетно пита:

— Какво ще кажете? Някой да е видял нещо, което може да ни бъде полезно?

Настъпва пълна тишина. Почти веднага хората започват да се измъкват нагоре-надолу по улицата, по един, по двама, с грижливо извърнати лица, по тях незаинтересовани, неутрални изражения. Веднъж, след като нездравото им любопитство е вече задоволено, никой не желае да рискува да съсипе вечерта си, отговаряйки на неудобни въпроси в някой неугледен, потискащ московски участък или мрачна чакалня в столична болница.

Младият лекар изсумтява презрително и цинично. Картинката му е позната, манталитетът също. Маха с ръка на двамата санитари.

— Хайде, качвайте го и да вървим. Няма какво повече да правим тук на този зверски студ.

Действат бързо, вдигат Киряновия труп на носилката, сетне я наместват в линейката. Отзад при него се качват лекарят, русокосият и единият от санитарите. Вторият затръшва вратата след тях и отива при шофьора. Бурканът все така се върти, автомобилът се отделя от тротоара и бавно влиза в доста натовареното движение по „Тверская“.

Тук вече няма чужди очи. Лекарят ловко претърсва трупа: бърка в джобовете, вади каквото намери, опипва дрехите. Наднича в портфейла на патолога, измъква лекарската му карта. Мръщи се, гледа другите двама.

— Нищо няма. Просто нищо. Чисто е копелето — троснато казва той.

— Я по-добре виж тук — обажда се блондинът и му подхвърля носената от Кирянов кутия.

Докторът я опипва, разкъсва опаковката, показва се кутия за бонбони. Отваря я, а от нея се изсипват няколко кафяви плика с документи. Нарежда ги на куп и бързо-бързо ги преглежда, кимайки със задоволство.