Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 39
Робърт Лъдлъм
Прайс, който си играеше с дистанционното и забавяше образите на екрана, стопира един кадър.
— Вижте този човек, Добрия самарянин. Изглежда ми познат.
— Според моите източници се е представил за италиански лекар.
— Полицията разпитала ли го е?
— Не. Изчезнал е в тълпата.
— Какво не е наред, Тони? — попита Ричардсън.
Клетъчният телефон на Прайс иззвъня. Той го отвори с изщракване, каза името си, после погледна другите и вдигна пръст.
— Здравейте, инспектор Дионети. Радвам се, че се обадихте. Исках да ви задам няколко въпроса относно другия мъж на записа…
Седнал в своя елегантен, претрупан с книги кабинет, Дионети съзерцаваше една етруска статуетка.
— Казахте, че искате да ви информирам, ако някой се върти наоколо и разпитва за братя Рока — каза той.
— И какво?
— Един стар приятел — Питър Хауъл, някога работеше за Специалните служби на ВВС…
— Знам кой е — прекъсна го Прайс. — Какво искаше?
Дионети описа срещата си с англичанина и накрая каза:
— Съжалявам, не беше възможно да получа повече информация. Ако задаваш прекалено много въпроси…
— Какво казахте на Хауъл?
Дионети облиза устни.
— Попита дали сме идентифицирали телата. Казах му, че са братята Рока. Нямах избор. Хауъл има и други контакти във Венеция. Ако не бях му казал, другите щяха да го направят.
— Какво друго? — настоя Прайс.
— Той видя резултатите от експлозията…
— И вие, без да ви е питал, му казахте, че това е С-дванадесет.
— Какво друго можех да направя? Хауъл е бил военен. Той разбира от тези неща. Чуйте ме, Антонио. Хауъл пътува към Палермо, откъдето пристигнаха Рока. Пътува сам. Лесна мишена е.
Прайс се замисли върху това.
— Добре — каза той накрая. — Но ако ви се обади от Палермо, бих искал да го науча.
След като затвори, Прайс погледна лицето на екрана.
— Това е Питър Хауъл — обяви той на останалите.
Предаде им казаното от Дионети и набързо описа кариерата на Хауъл.
— Какво може да прави такъв човек с Джон Смит?
— Да прикрива гърба му — мрачно каза Ричардсън. — Смит не е глупак. Не би отишъл сам да се срещне с Данко — генералът се обърна към Прайс. — Този кучи син Дионети има голяма уста. Можем ли да му имаме доверие?
— Щом му плащаме — отговори Прайс. — Без нас Дионети е на крачка от разорението. Петстотин години семейна традиция… — той щракна с пръсти — ще си отидат! Просто така! И е прав: по един или друг начин Хауъл щеше да разбере за братята Рока и С-12.
— Явно Смит не е единственият, когото сме изпуснали — обобщи Бауер.
— Така е — съгласи се Ричардсън. — Но Палермо е опасно място — дори и за човек като Питър Хауъл.
ГЛАВА СЕДМА
След като пристигна от Хюстън, от Андрюс Джон Смит потегли право към дома си в Бетесда. Изкъпа се, приготви дрехи за една седмица и нае кола с шофьор, който да го откара до летище Дълес.
Тъкмо включваше алармената система, когато звънна секретният телефон.
— Обажда се Клайн, Джон. Уреди ли всичко необходимо?