Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 35

Когато хеликоптерът се понесе над ръба на обгореното от лавата поле, пред очите му изникна някогашният Форт Хауърд. Той се простираше на няколко хиляди акра между полето и океана и представляваше основната база за медицински изследвания на армията, специализирана в изнамиране на лекарства за тропически заболявания, сред които и проказата. Преди няколко години Ричардсън бе направил постъпки за затваряне на базата. Беше спечелил за съюзник един сенатор опортюнист от Хавай и с помощта на малко задкулисни игри бе успял да прокара чрез него проект за нова медицинска база в Оаху. Чрез този проект политикът си спечели голяма популярност. За да върне услугата на Ричардсън, сенаторът, който беше в Комисията за финансиране на армията, подпечата молбата на генерала за закриване на Форт Хауърд и продажбата му на частни лица.

Ричардсън вече имаше купувач, който чакаше да купи базата: биохимическата фирма „Бауер-Зермат“ АД със седалище Цюрих. След като двеста хиляди акции на компанията бяха прибрани в сейфа на сенатора, той се погрижи комисията да не приема повече кандидатури за закупуване на базата.

Ричардсън каза на пилота по микрофона:

— Направи един кръг около базата.

Хеликоптерът зави и пред генерала се откри панорамен изглед на базата. Дори от тази височина се виждаше новата ограда — десет фута висока, тип „Циклон“, покрита отгоре с бодлива тел. На четирите поста стояха хора, които приличаха на военни. Това впечатление се засилваше от камионите, паркирани пред всеки от постовете.

Самата база изглеждаше странно пуста. Сглобяемите военни бараки и складови помещения стояха на припек под тропическото слънце, наоколо не се виждаше жива душа. Само старата сграда на щаба, прясно пребоядисана, с няколко джипа отпред, изглеждаше обитаема. Външното впечатление подсказваше, че това е закрита военна база, все още извън строя, необитаема с изключение на няколко сервизни сгради, които обслужваха работещия там минимален персонал.

Но външният вид заблуждаваше. В действителност бившият Форт Хауърд сега се намираше на три нива под земята.

— Готови сме за кацане, генерале — уведоми го пилотът.

Ричардсън хвърли последен поглед през прозореца и видя малък силует, подобен на играчка, който проследяваше полета на хеликоптера.

— Приземявай — нареди той.

* * *

Беше нисък мускулест мъж малко над шейсетте, със сресана назад прошарена коса и грижливо подстригана козя брада. Стоеше разкрачен, изпънат като струна, стиснал ръце зад гърба — кален в битките офицер.

Д-р Карл Бауер проследи как хеликоптерът се сниши, задържа се малко над поляната за приземяване и кацна. Знаеше, че пристигащите ще му зададат някои трудни въпроси. Докато витлата забавяха ход, той внимателно обмисляше какво и колко да им каже. Господин докторът не обичаше да дава обяснения и извинения.

От близо сто години компанията, основана от прапрадядото на Бауер, бе сред първите в областта на химическите и биологическите технологии. „Бауер-Зермат“ АД притежаваше множество патенти, които до ден днешен бяха несекващ източник на печалба. Учените и изследователите на компанията бяха създали хапчета и сиропи, задължителни за всяка домашна аптека; в същото време бяха извадили на пазара лекарства с тайни формули, спечелили за фирмата международни награди.