Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 192

— Чуваме ви, сър — отговори един техник в наблюдателния бункер.

— Совалката приземи ли се?

— На земята е, сър.

— Добре — отговори Бауер и продължи пътя си към камерата за обеззаразяване.

В другия край на базата Смит слушаше тази размяна на реплики. Той се обърна към Джак Райли.

— Да потегляме.

Отрядът се качи в два камиона с брезентови покривала. Смит би предпочел да използва по-маневрените и скоростни военни камиони, но отрядът беше с обемисти защитни костюми и пространството беше проблем.

Вратите на хангара се отвориха и малкият конвой с Райли в челния джип излезе навън в пустинната нощ. Като се клатушкаше на седалка в задната част на джипа, Смит се опитваше да задържи малкия джобен монитор максимално неподвижно. Совалката беше само на три хиляди фута над нивото на пустинята. Носът й беше леко повдигнат, а колесникът — спуснат. Колкото и да се опитваше, Смит не можеше да откъсне мислите си от Мегън. Първоначалният му инстинкт го караше да се втурне в орбиталния комплекс и да я намери. Но това само щеше да застраши живота й. Първо трябваше да стигне до Рийд и да го неутрализира. Чак след това можеше да тръгне да я търси.

Смит си припомни възраженията, които Клайн изказа срещу намеренията му. Шефът на Приют едно споделяше загрижеността му за Мегън, но също така знаеше на каква опасност щеше да се изложи самият Смит.

— Няма гаранции, че ще я намериш жива, Джон — каза той. — Преди да те изпратя вътре, първо трябва да знаем с какво си имаме работа.

— Ще узнаем — мрачно му обеща Смит.

Гласът на Райли изпълни слушалките му.

— Джон, погледни на югоизток.

Смит погледна през задния отвор на каросерията и видя ярки светли точици, които бързо се снишаваха. От двете страни се виждаха блещукащите светлини на ескорта на совалката. Той чу как Райли започна да отброява:

— Петстотин фута… двеста… приземяване.

Конвоят се движеше по писта, успоредна на тази, която използваше совалката. Смит видя как орбиталният комплекс се прилепи към земята и предният колесник пое тежестта. После изскочиха и се отвориха парашутите. Те убиха скоростта на кораба.

— Кавалерията пристига — отбеляза Райли.

Пожарни и аварийни коли се разгърнаха зад совалката, като пазеха дистанция от петдесет ярда.

Смит ги видя да минават покрай тях и каза:

— Добре, Джак. Да действаме.

Камионите се вмъкнаха в съоръжението и последваха джипа на Райли, който зави по рульожката, а оттам по главната писта.

— Стъпи на нея, Джак! — каза Смит, когато видя, че космическият кораб достигна рампата, която влизаше в бункера.

Райли го послуша. Той форсира джипа и се изстреля на рампата, точно когато совалката изчезна вътре.

— Джон!

Но Смит вече бе скочил и тичаше към бункера. Беше изминал две трети от пътя, когато усети как рампата потръпна и започна бавно да се издига. Като тичаше с максималната възможна бързина, той стигна до края и видя, че се намира на десет фута от пода на бункера. Смит пое дълбоко дъх и скочи. Приземи се тежко, после се претърколи. Както лежеше по гръб, видя как рампата бавно се вдига и скрива небето, след това се затваря и запечатва.