Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 189

— Всичко това е наистина впечатляващо, доктор Бауер. Да се надяваме, че ще работи точно както сте го замислили.

— Така ще бъде, господин президент. Най-малкото ще можем със сигурност да спасим един от тези смели хора.

Президентът се обърна към групата.

— Мисля, че сме готови.

— Предлагам ви да влезем в наблюдателния бункер — каза директорът на ЦРУ Бил Додж. — Совалката ще се приземи след петнадесет минути. Можем да я наблюдаваме на екраните.

— Осъществихте ли контакт с доктор Рийд? — попита президентът.

— Не, сър. Комуникациите все още не работят.

— А знаете ли нещо за втория взрив?

— Все още чакаме да получим повече подробности, господин президент — отговори Марти Несбит. — Но каквато и да е причината, полетната траектория на „Дискавъри“ не е засегната.

Групата последва президента до входа на бункера. Кастила погледна назад.

— Няма ли да дойдете с нас, доктор Бауер?

Бауер надяна на лицето си подходящо мрачно изражение.

— О, не, господин президент. Мястото ми е тук.

* * *

След като се хвана за системата за космическото ускорение, Мегън успя да се изправи на крака. Гърдите я боляха от удара на Рийд, а усещаше и силна болка в опашната кост, върху която беше паднала.

„Времето ти изтича. Действай!“

Мегън тръгна към стола за изпитания. Нямаше съмнение, че Рийд ще използва системата за саморазрушаване на „Дискавъри“, за да премахне всички следи от пъкленото си дело. Това беше единственият начин да се погрижи за собствената си безопасност. Затова не я бе убил на излизане от космическата лаборатория. Мегън погледна стола и разбра, че той е единствената й надежда.

В космическата лаборатория нямаше уред за комуникации. Но по време на медицинските тестове членовете на екипажа бяха включени не само към системите за запис на борда на „Дискавъри“, но и към мрежа за свръзка, чрез която резултатите достигаха направо до лекарите в наземен контрол. Мегън се намести на стола, привърза краката и една от китките си. Със свободната си ръка включи един микрофон към уреда за свръзка на костюма си. Доколкото й беше известно, уредът изпращаше дигитални, не гласови, данни до наземен контрол. Но все пак никой не й бе казвал, че гласовата връзка е неосъществима.

„Дано само някой ме чуе в другия край“ — молеше се Мегън, докато включваше инструменталното табло на стола.

* * *

— Нападател едно до Огледало, обадете се.

Гласът на пилота на водещия „Команчи“ отекна в слушалките на Смит. След секунда той чу отговора от кулата в Грум Лейк.

— Нападател едно, тук Огледало. Намирате се в ограничено въздушно пространство. Изисква се незабавно разрешение.

— Разрешение от Висшия офицер — спокойно отговори Пилотът. — Повтори, Висш офицер.

Висш офицер беше кодовото наименование, което тайните служби бяха дали на президента.

— Нападател, тук Огледало — отговори авиодиспечерът. — Имаме потвърждение на самоличността ви. Разрешено кацане на писта R двадесет и седем L ляво.

— R двадесет и седем L ляво, прието — каза пилотът. — Кацаме след две минути.

— Къде е совалката? — попита Смит.

Пилотът се включи на честотата на НАСА.