Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 173

— След около осем часа. Трябва да изчакат, докато се отвори атмосферен прозорец, за да я приземят във военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния.

Смит се наведе напред.

— Можете ли веднага да ми уредите среща с президента?

* * *

Два часа по-късно, след разговора с президента Смит и Клайн се озоваха в малка конферентна зала до Овалния кабинет. Докато чакаха президента да завърши срещата си, с Клайн се свързаха от Кейп Канаверал.

— Господин Клайн? Тук е Хари Ландън от наземен контрол. Имам информацията, за която ме питахте.

Клайн слуша известно време мълчаливо, после благодари на Ландън. Преди да затвори, попита:

— Какъв е статусът на спускане?

— Приземяваме я толкова плавно, колкото ни е възможно — отговори Ландън. — Трябва да ви кажа, че досега не сме правили такова нещо, освен в симулатора. Но ще върнем хората си долу. Имате думата ми.

— Благодаря ви, господин Ландън. Ще поддържаме връзка.

Клайн се обърна към Смит.

— Ландън се е обадил на всички от Черната книга и на един, за когото Рийд лично е помолил.

— Нека позная. Карл Бауер.

— Право в целта.

— Логично е — каза Смит. — Той ще иска да бъде там, когато Рийд се завърне с рожбата му.

Клайн кимна и посочи тъмния до този момент монитор, който внезапно започна да показва картина.

— Време е.

* * *

Въпреки паяжината от бръчки и бръчици около очите седналият зад бюрото си президент излъчваше авторитет и власт. Докато чакаше пристигането на последния член на работната група, той огледа лицата около себе си.

ЦРУ беше представено от Бил Додж, хладен и неприветлив човек. Докато преглеждаше последните новини от НАСА, лицето му не издаваше никакви емоции.

Марта Несбит, съветникът по националната сигурност, седеше до Додж. Ветеранът от Държавния департамент Марти, както всички я наричаха, беше известна с бързината, с която преценяваше ситуацията, взимаше решение и пристъпваше към действие.

Срещу нея седеше държавният секретар Джералд Саймън, който се опитваше да махне невидимо влакънце от ръчно ушития си костюм — ритуал, който показваше състоянието му на мъчителна нерешителност.

— Надявам се, че имахте време да съберете мислите си — каза президентът. — Защото при така възникналите обстоятелства ние трябва незабавно да вземем правилното решение.

Той огледа групата.

— По последни данни „Дискавъри“ ще достигне прозореца за навлизане в земната атмосфера след приблизително един час. След това трябва да минат още четири часа, за да започне спускането. След още седемдесет и пет минути ще се приземи на „Едуардс“. Пред нас стои следният прост въпрос: да оставим ли совалката да се приземи?

— Аз искам да попитам нещо, сър — обади се Марта Несбит. — В кой момент разрушаването на орбиталния комплекс ще стане невъзможно?

— Не съществува такава критична точка — отговори й президентът. — Фактът, че на борда на совалката се съдържа пакет от мощни експлозиви за саморазрушаване, по понятни причини никога не е бил правен публично достояние. С помощта на сателитни предаватели можем да активираме механизма във всеки момент от настоящото положение на совалката до самото й кацане.