Читать «Факторът на Хадес» онлайн - страница 223

Гейл Линдс

Направи кратко резюме на живота на Джон от раждането, през образованието и стигна до армията. Докато говореше, Джон почувства, че потъва още по-дълбоко в сгъваемия си стол. Затвори отново очи. Въздъхна. Когато Клайн свърши, Смит отвори очи.

— Всичко това е в куфарчето ви, нали? Запаметили сте го по време на полета.

Клайн си позволи още една усмивка.

— Всъщност не. Имах цял месец на разположение да се осведомя от списанията. Полетът ми даде възможност да навържа информацията. — Разхлаби възела на вратовръзката си. — Д-р Смит, нека да започна направо. Вие, както казваме ние, сте „ходеща нула“…

— Ходеща какво?

— Ходеща нула — повтори Клайн. — Вие сте наникъде. Току-що сте преминал през ужасна трагедия, която непоправимо е променила живота ви. Но все още сте доктор и виждам, че това има значение за вас. Запознат сте с оръжията, науката и разузнаването. Чудя се какво друго е от значение за вас. Нямате семейство и само малцина близки приятели.

— Да — каза сухо Джон. — И съм неназначаем.

— Едва ли. Всяка една от новите частни международни детективски компании ще ви приветства. Очевидно е, че това не ви привлича. Всеки, който хвърли поглед върху миналото ви, ще разбере, че въпреки службата си в армията вие сте нещо като отшелник, единак. Обичате да играете собствената си пиеса. Въпреки всичко имате силно чувство за патриотизъм и за принципност. Предполагам, че това ви е привлякло в армията, но едва ли ще го намерите в някой бизнес.

— Не възнамерявам да започвам бизнес.

— Добре. Сигурно ще се провалите. Не че няма да ви достави удоволствие в самото начало. Имате предприемчива натура. Ако усетите подтик, ще преминете през ада, за да го уредите, да го направите изключително печеливш и когато всичко тръгне по мед и масло, най-вероятно ще го продадете или ще се разорите. Предприемачите по правило са лоши мениджъри. Много бързо се отегчават.

— Мислите си, че ме познавате? Кой, по дяволите, сте вие?

— Ще стигнем и дотам. Както казах, вие сте „ходеща нула“. Мисля, че обяснихме „ходещата“ част. „Нулата“ се отнася за това, как нещастни събития през октомври са ви променили. Външните промени се забелязват лесно — напускате работа, продавате къщата, предприемате поклонение към светините на миналото, отказвате да се виждате със старите си приятели.

— Добре — кимна Джон. — Разкрит съм. Да преминем към вътрешните изменения. Но ако това е някаква безплатна терапия, повярвайте ми, не съм заинтересуван.

— Лесно се засягате, това е първото. Трябваше да го очаквам. Както казах, ние не знаем, а вероятно и вие нямате представа колко ви е променило вътрешно всичко преживяно. На практика за себе си и за всички останали сте кръгла нула. Ако не се лъжа, вие се чувствате странно, сякаш сте загубили мястото си в света, както и че очевидно не намирате причина да продължавате да живеете. — Клайн направи пауза, после тонът му се смекчи. — Аз също загубих жена си. Почина от рак. Така че, знайте, изпитвам огромна симпатия към вас.