Читать «Факторът на Хадес» онлайн - страница 219

Коридорът в мазето на основната сграда на „Бланчард Фармацевтика“ беше ярко осветен и пълен с кашони, стари мебели и оборудване. Под него се намираше друго мазе, където светлината не бе толкова обилна. Тук се помещаваха всички машини, които с глухо ръмжене отопляваха, проветряваха и управляваха голямата двуетажна постройка. Отдолу бе прокопано третото ниво. Не бе отбелязано в плановете на сградата. Рядко се посещаваше. Беше влажно, мрачно и прорязано от тесни коридори. Но не беше тихо. Забързани стъпки ехтяха в стените, докато Виктор Тремон и Надал ал Хасан тичаха със скоростта и увереността на хора, които добре знаят къде отиват. Носеха оръжие. Преминаха през една обикновена метална врата и продължиха към отсрещната стена. Тя беше гладка и по нишо не се различаваше от останалите. Просто краят на коридора.

Виктор Тремон измъкна малка черна кутийка от джоба си.

Надал ал Хасан с готово за стрелба оръжие тревожно оглеждаше страничния коридор.

Тремон натисна един бутон. Цялата стена тежко се плъзна наляво, откривайки зад себе си врата, направена от най-здравата известна стомана. Тремон бе поръчал изграждането й, когато премести операциите на Бланчард в Адирондак. Набра необходимата комбинация и някаква пневматика издигна вратата на половин сантиметър и бавно я отвори.

— Умно — каза Джон, като пристъпи от главния коридор, здраво хванал с две ръце беретата. Насочи я към двете фигури. Докато Мерсер Халдейн говореше на вцепенената публика, Смит видя как Тремон се измъква. Притиснат от тежестта на многото тела, Джон не успя да се придвижи с бързината, която искаше, но това вече нямаше значение. Беше го открил.

Надал ал Хасан никога не се колебаеше. Тънка усмивка пробяга върху тясното му лице. Протегна ръка и стреля със своя глок, преди ехото от думите на Смит да е заглъхнало.

Куршумът мина на косъм от гърлото на Смит.

Джон също не се колебаеше, но и не пропускаше. Целият ужас на изминалите две седмици премина в една незабравима секунда. Натисна спусъка и Надал ал Хасан политна беззвучно напред. Просна се по лице, а до главата му върху сивия бетон се образува червена локва кръв.

Куршумът на Виктор Тремон също не пропусна целта си. Заби се като леден меч в лявото бедро на Смит. Ударът го блъсна назад към стената, поради което вторият и третият изстрел на Тремон бяха нахалост и оловото, рикоширайки, се изгуби към главния коридор.

Облегнат в стената, Джон полагаше усилие да остане в съзнание. Отново стреля. Куршумът попадна в дясната китка на Тремон, изби пистолета му и го отхвърли към полуотворената врата. Металното оръжие прелетя и се плъзна по пода. Звукът огласи мазето като замиращ вик.

Влачейки окървавения си крак, Джон се приближи до масовия убиец.

Тремон не трепна. Вдигна брадичка и очите му се озариха от увереността на човек, убеден, че всеки си има цена.

— Ще ти дам един милион долара! Пет милиона!

— Нямаш милион долара! Вече не. Ти си мъртъв. Чака те електрическият стол.

— Няма да ме открият — той махна с глава към полуотворената врата. Унищожих плановете. Никой не знае за този изход. Наех за изграждането му чужденци. Парите вече са преведени в чужбина и са недосегаеми.