Читать «Птиците свиват гнезда» онлайн - страница 20

— Няколко моста — отговори Дейвид на архитекта — на височина над 100 фута. Строил съм вълноломи и каменни кейове в Хъд и водопровод в Лийдс. Освен това, имах няколко обекта в Йорк, между които и нова водопроводна инсталация, но не дочаках завършването й.

— И нито една голяма обществена сграда? — запита учудено и подозрително Франсис.

— Не, но това тук ми изглежда достатъчно просто — отговори Дейвид, разглеждайки чертежите. — Очевидно, става въпрос за казарма.

Архитектът кимна, като обясняваше, че тази сграда ще побира около шестотин затворници. Той каза на Дейвид, че различните майстори, които работят на строежа, са повече от достатъчни. Освен това, доста от каторжниците в Парамата са били прехвърлени на този обект.

— Но — добави той, — сградата трябва да бъде приключена до лятото, а изоставаме страшно много. На всичко отгоре имам и други строителни обекти и непрекъснато снова между Сидней и Парамата. Но повечето от проблемите ми са свързани с тази сграда.

— Има още работа, докато се завърши — отбеляза Дейвид, оглеждайки се наоколо, — а нещата винаги вървят по-бавно през зимата.

— Така е — съгласи се Франсис. — През изминалите няколко дни, дъждовете бяха ужасни и тези греди, ей тук, много ме тревожат.

— Е, те са от добре изсъхнала твърда дървесина и все още им няма нищо. Ако покривът се завърши, преди да завали отново, гредите ще изсъхнат, без да се деформират или напукат.

— Надявам се да е така — въздъхна неспокойно Франсис, като слагаше чертежите в папка. — Ако строежът на тази сграда се забави още, губернаторът ще остане много недоволен. Ще обиколя обекта с вас да ви запозная с подробностите.

Докато обикаляха, архитектът обясняваше отделните детайли от работата, и разказваше за себе си. Обясни, че бил неправилно обвинен в подправянето на подпис върху договор за строеж на сграда в Бат, след което на процеса имал нещастието да му се падне коварен съдия. След като пристигнал в Австралия, бил помилван и докарал съпругата и децата си тук, сега имал удобно жилище в Сидней.

Историята му приличаше на разказите на други затворници с професии, много от които твърдяха, че са невинни. За разлика от тях, дребните престъпници често се опитваха да се представят за по-лоши, отколкото бяха в действителност в стремежа си да направят впечатление на останалите. Според Дейвид и в двата случая истината беше някъде по средата, като погрешните присъди и наистина несправедливо осъдените бяха малко.

Осъдените бяха утайката на пренаселените градове и на едно общество, терзано от катаклизмите на прехода от манифактура към фабрична промишленост. Веднъж отхвърлени като измета на обществото, те биваха изпращани в непознатата и неизследвана земя, скъсвайки напълно с миналото си и отваряйки нова страница в живота си. Що се отнасяше до самия него, Дейвид си даваше сметка, че присъдата му е повече от справедлива, в сравнение с обичайното наказание за убийство. Настоящето си той приемаше не като ново начало, а като мрачен и тъжен край на изживяното досега.