Читать «На брега» онлайн - страница 9

— Доколкото знам, на борда е — каза адмиралът. — Можете да телефонирате до „Сидни“ — помолете секретаря ми. — Той погледна часовника си. — В единадесет и тридесет тръгва транспортната кола от главния вход. Ще можете да я хванете.

Двадесет минути по-късно Питър Холмс седеше до шофьора на електрокара, който извършваше сега превозите до Уилямстаун. Те се движеха бързо по пустите улици. Преди електрокарът бе разнасял стоки от един огромен магазин в Мелбърн; той бе реквизиран след края на войната и пребоядисан в морско сиво. Движеше се с постоянна скорост от двадесет мили в час, необезпокояван от друго движение по пътищата. В доковете пристигнаха по обяд. Питър Холмс слезе до стоянката на „Сидни“ — австралийски самолетоносач, прикован сега неподвижно към кея. Той се качи на кораба и влезе в каюткомпанията.

В огромната каюткомпания имаше само около дузина офицери, половината от които бяха в работните габардинени комбинезони на американската флота. Сред тях беше командирът на „Скорпиън“. Той пристъпи усмихнат към Питър.

— О, капитане, радвам се, че дойдохте.

— Надявах се, че няма да имате нищо против, сър — каза Питър Холмс. — Аз трябва да встъпя в длъжност от вторник. Но тъй като бях в Адмиралтейството, реших, че ще ми разрешите да обядвам с вас и ако е възможно, да разгледам подводницата.

— Разбира се — каза капитанът. — Зарадвах се, когато адмирал Гримуейд ми съобщи, че изпраща вас. Запознайте се с някои от моите офицери. — Той се обърна към другите: — Това е господин Фарел, моят старши помощник, господин Ландгрен, корабният ни инженер. — Той се усмихна. — Нашите двигатели изискват изключително квалифициран инженерен състав. Това са господин Бенсън, господин О’Доърти и господин Хирш.

Младите мъже кимаха малко неловко. Капитанът се обърна към Питър:

— Искате ли нещо за пиене преди обяда?

— Ами да, благодаря — отвърна австралиецът. — За мен — джин с битер. — Командирът натисна звънеца. — Колко офицери имате на „Скорпиън“, сър?

— Всичко единадесет. Подводницата е доста голяма, разбира се, имаме и четирима корабни инженери.

— Трябва ви голяма каюткомпания.

— Когато седнем всички заедно, става малко тясно, но това не се случва много често в подводница. За вас обаче сме приготвили койка, капитане.

Питър се усмихна.

— Само за мене или ще я ползваме на смени?

Капитанът беше малко шокиран от подобно предположение.

— О, не, естествено. Всеки офицер и моряк има самостоятелна койка на „Скорпиън“.

Стюардът на каюткомпанията влезе в отговор на звънеца.

— Бихте ли донесли един джин с битер и шест оранжади — каза капитанът.

Питър се смути, идеше му да потъне в земята заради своята несъобразителност. Той спря стюарда:

— И в пристанище ли не пиете, сър?

Капитанът се усмихна.

— О, не! Чичо Сам не позволява. Но вие заповядайте. Това е британски кораб.

— Предпочитам да постъпя като вас, ако нямате нищо против — отвърна Питър. — Седем оранжади.

— Тогава седем — рече равнодушно капитанът. Стюардът излезе. — Всяка флота си има своите правила — отбеляза той. — Но в крайна сметка няма голяма разлика.