Читать «На брега» онлайн - страница 10

Обядваха на „Сидни“ — дузина офицери в единия край на една от дългите, празни маси. После слязоха в закотвения до него „Скорпиън“. Това беше най-голямата подводница, която Питър Холмс беше виждал; имаше водоизместимост шест хиляди тона, а атомните й турбини бяха с мощност над десет хиляди конски сили. Освен единадесетте офицери в нея служеха още около седемдесет сержанти и матроси. Всички тези мъже се хранеха и спяха сред лабиринти от тръби и жици, както е на всички подводници, но тази беше особено добре съоръжена за плаване в тропиците: имаше чудесна климатична инсталация и голямо хладилно помещение. Питър Холмс не беше служил на подводница и не можеше да прецени техническите й предимства, но командирът му обясни, че тя се управлява лесно и е доста маневрена, въпреки голямата й дължина.

С изключение на две торпедни тръби при ремонта бяха отстранили цялото въоръжение и почти всички боеприпаси. Така имаше повече място за столови и помещения за почивка, отколкото в друга подводница. Отстраняването на торпедните тръби и стелажите в кърмовата част бе създало по-добри условия за хората в машинното отделение. Питър прекара един час в тази част на кораба заедно с капитан-лейтенант Ландгрен, корабния инженер. Никога не беше служил на атомна подводница и тъй като голяма част от съоръженията се считаха за секретни, имаше много нови за него неща. Трябваше му известно време, за да разучи системата за циркулация на течния натрий до реактора, различните топлообменници и хелиевата система със затворен цикъл на действие.

Накрая се върна в малката капитанска каюта. Капитан Тауърс позвъни на цветнокожия стюард, поръча кафе за двамата и свали сгъваемата седалка за Питър.

— Разгледахте ли машините? — попита той.

Австралиецът кимна.

— Аз не съм инженер — каза той. — За много от тях нямам достатъчно знания, но ми беше много интересно. Случват ли се аварии?

Капитанът поклати глава.

— Досега не сме имали. Дано не се случва — в открито море нищо не може да се направи. Просто стискаш палци и се молиш всичко да върви нормално.

Донесоха кафето и те отпиха мълчаливо.

— Според заповедта трябва да се явя при вас във вторник — каза Питър. — В колко часа ще искате да бъда тук, сър?

— Във вторник ще излезем на пробно плаване. Може би ще потеглим в сряда, но не ми се вярва, че ще закъснеем толкова. В понеделник ще натоварим запасите и екипажът ще се качи на борда.

— В такъв случай по-добре да се явя в понеделник. По някое време предобед?

— Така ще е най-добре — каза капитанът. — Смятам, че ще тръгнем във вторник до обяд. Казах на адмирала, че искам да направим едно кратко пробно плаване в Басовия пролив и да се върнем към петък, за да докладваме каква е оперативната ни готовност след ремонта. Да, добре ще е, ако бъдете на борда в понеделник преди обяд.

— Мога ли да ви бъда полезен с нещо междувременно? Ако се налага, ще дойда в събота.

— Благодаря, капитане, но не е необходимо. Половината екипаж е вече в отпуск, а утре следобед ще пусна и останалите за събота и неделя. Освен шестимата на вахта и един офицер в събота и неделя никой няма да остане тук. Не, няма смисъл да идвате по-рано от понеделник предобед.