Читать «На брега» онлайн - страница 4

Морският офицер кимна.

— Ще се поразтърся малко днес и ще видя какво мога да намеря. Цената има ли значение?

Фермерът поклати глава.

— Стига да са хубави колелата, да не създават грижи. Хубави гуми — това е основното, да изкарат по-дълго. Като вашите.

— Ще потърся днес.

— Да не ви отклонява много от пътя?

— Ще отскоча дотам с трамвая. Никак няма да ме затрудни. Слава богу, че имаме лигнит.

Фермерът се обърна по посока на все още работещия сепаратор.

— Така е. Ако нямахме електричество, съвсем щяхме да загазим.

Ловко пъхна един празен гюм под струята бито мляко и издърпа настрана пълния.

— Кажете ми, господин Холмс — попита той, — не използват ли големи машини за изкопаване на въглищата? Булдозери или нещо подобно?

Офицерът кимна.

— Е, добре, откъде вземат бензин за тях?

— Попитах веднъж за това — каза Питър. — Извличат го на място, от лигнита. Струва около две лири галона.

— Не може да бъде! — Фермерът се замисли. — Мислех си, че щом го произвеждат за себе си, ще могат да произвеждат и за нас. Но едва ли ще е изгодно на тази цена…

Питър взе съдинките с млякото и каймака, сложи ги в ремаркето и потегли за вкъщи. Когато пристигна, беше вече шест и тридесет. Взе си душ и облече униформата, която беше слагал толкова рядко след повишението, закуси набързо и подкара велосипеда надолу по хълма, за да хване влака в осем и петнадесет — искаше да обиколи магазините за обещаните колела преди срещата.

Остави велосипеда си в гаража, който по-рано обслужваше малката му кола. Сега тук не гарираха никакви коли. На тяхно място връзваха коне, конете на бизнесмените, които живееха извън града и пристигаха облечени в дълги бричове и с якета от изкуствена материя; те оставяха конете и се прехвърляха на електрическия влак за града. Бензиновите колонки им служеха за връзване на животните. Вечер те се връщаха с влака, оседлаваха конете, пристягаха дипломатическите си куфарчета към седлата и потегляха отново към домовете си. Темпът на деловия живот спадаше и това им помагаше: експресният влак в 17:03, тръгващ от града, беше заменен с друг в 16:17.

Питър Холмс пътуваше, потънал в догадки за новото си назначение; поради недостига от хартия бяха закрити всички ежедневници и новините идваха единствено по радиото. Сега Австралийските кралски военноморски сили представляваха една много малка флотилия. На висока цена и с много усилия седем малки кораба бяха приспособени да горят въглища вместо мазут; опитът да се приспособи самолетоносачът „Мелбърн“ бе отменен, след като се доказа, че той ще бъде твърде бавен за безопасно кацане на самолетите, освен при много силен вятър. Още повече запасите от авиационно гориво трябваше да се пестят и даже тренировъчните програми бяха сведени до минимум, така че бе нецелесъобразно да се поддържа палубната авиация в настоящия момент. Не беше чул за никакви промени в командния състав на действащите седем тралщици и фрегати. Може би някой се е разболял и трябва да бъде сменен или са решили да редуват офицерите, за да поддържат квалификацията им. По-вероятно ставаше дума за назначение на някоя отегчителна работа на брега, канцеларска служба в казарма или в складовете на някое печално, пусто място като военноморския склад за боеприпаси във Флиндърс. Ако не излезеше в морето, щеше да бъде дълбоко разочарован и въпреки това знаеше, че така би било по-добре. На брега би могъл да се грижи за Мери и детето както досега, а и не им оставаше още много.