Читать «На брега» онлайн - страница 2

— Така и ще направя.

Питър се вдигна и отиде в банята. Когато се върна, Мери също беше станала, бебето седеше на гърнето си, а тя решеше с гребен косата си пред огледалото. Той седна на ръба на леглото, където падаше един хоризонтален слънчев лъч, и направи чая.

— Днес ще бъде много горещо в Мелбърн, Питър. Към четири часа можем да слезем в клуба. Ела и ти да поплуваме. Ще взема ремаркето и банските костюми.

Имаха малка кола в гаража, но откакто беше свършила краткотрайната война преди година, тя стоеше неизползувана. Питър Холмс обаче беше находчив човек, боравеше добре с инструменти и измайстори сносен заместител. И двамата с Мери имаха велосипеди. Той направи малко ремарке, като използва предните колела от два мотоциклета и измисли приспособление, за да го закача към велосипеда на Мери, а също и към неговия, така всеки от тях можеше да го тегли, тъй като то им служеше и за детска количка, и за багажник. Затрудняваше ги единствено дългото изкачване по хълма от Фолмаут нагоре.

— Идеята ти не е лоша. Ще си взема колелото и ще го оставя на гарата.

— С кой влак ще пътуваш?

— С този от девет и пет.

Той отпи от чая и погледна часовника си.

— Отивам за млякото веднага щом изпия чая.

Облече къси панталони, фланелка и излезе. Живееха в апартамента на партера, в една стара къща на хълма над града. Държаха също гаража и голяма част от градината. Имаха и веранда. На нея оставяха велосипедите и ремаркето. Логично беше да паркира колата под дърветата и да използва гаража, но не можеше да си наложи да го направи. Малкият „Морис“ беше първият автомобил, който бе притежавал, в него беше ухажвал Мери. Бяха се оженили в 1961 година, шест месеца преди войната, преди да отплава с „Анзак“, австралийски кораб от Британската кралска флота. Тогава никой не знаеше колко ще продължи раздялата. Последва кратката, ужасяваща война — войната, за която не беше написана история и едва ли щеше да бъде написана някога: тя бе лумнала по цялото Северно полукълбо и бе угаснала с последните сеизмични сведения за експлозии на тридесет и седмия ден. В края на третия месец „Анзак“ се върна в Уилямстаун с последния запас от мазут, а държавниците от Южното полукълбо се събраха на съвещание в Уелингтън, Нова Зеландия, за да разменят мнения и преценят новата обстановка. Питър се завърна отново във Фолмаут — при своята Мери и колата си „Морис Майнър“. В резервоара й имаше три галона, той ги употреби небрежно и успя да налее още пет от една бензиностанция, преди австралийците да се досетят, че всичкият им петрол идваше от Северното полукълбо.

Той свали ремаркето и велосипеда от верандата на поляната и нагласи прикачвача, после се метна на колелото и подкара. Трябваше да измине четири мили, за да донесе мляко и каймак, тъй като поради липсата на транспорт бяха престанали да събират млечните продукти от фермите в неговия район, и двамата с Мери се бяха научили да приготвят сами масло с миксера. Той караше по пътя в топлата слънчева утрин с подрънкващите празни съдинки в ремаркето отзад, щастлив от мисълта за предстоящата работа.