Читать «Пътят на доктор Шенън» онлайн - страница 6

— Как мина днешният ден, Робърт?

За да я успокоя, направих усилие да се усмихна, а тя кимна със задоволство, издуха косата си и излезе.

Сърцето на мис Ейли беше по-меко от сушените й сливи! През следващите пет минути се чуваше само шумно дъвчене и тракането на разклатените кучешки зъби на Мъс по твърдия плод.

Когато по масата не остана нищо за ядене, мис Бет Дийри стана, за да възвести края на вечерята — като господарка на замък, която е дала банкет. Ние тръгнахме към стаите си; Харолд Мъс вадеше разсеяно с показалеца си попадналите между зъбите му кости от риба, а Лал Чатърджи се оригваше музикално, с ориенталска важност.

— Мистър Шенън — прошепна мис Лоу, като ме догони (бях я отвикнал най-после да ме нарича „доктор“ — ненавиждах тази титла поради посредствеността на тия, които я носеха), — никак не съм уверена в доклада си върху trypanosoma gambiens… Нали знаете, въпроса, който ни зададохте днес. Той е много интересен за мен… Ще го… бихте ли били така добър да го прегледате?

При все че бях уморен и загрижен, не намерих сили да й откажа — беззащитната свежест на изражението й отклони грубия ми отговор.

— Донесете го — изръмжах аз.

След пет минути, настанен върху счупените пружини на единственото кресло в цветарника, аз четях доклада й, а тя седеше на крайчеца на стола, тапициран с изтъркана мушама, обгърнала с ръце шевиотната пола под коленете и загледана съсредоточено и тревожно в мене.

— Добре ли е? — запита тя, когато свърших.

Докладът беше отлично написан, с няколко съвсем нови наблюдения и редица извънредно точни скици за развитието на камшиковидния паразит. Наблюдавайки я, трябваше да призная, че тя не приличаше на мнозинството девойки, които идваха на тълпи в университета с намерение „да станат“ лекарки. Някои идваха за развлечение, други — подтиквани от честолюбиви родители еснафи, трети само за да се омъжат за подходящ младеж, който ще стане един ден скучен, не особено подготвен, но парично осигурен и почитан лекар в някое предградие. Ни една от тях нямаше действителна дарба или способност за професията си.

— Виждате ли — промълви тя, сякаш искаше да ме насърчи да кажа мнението си, — мястото ми е готово. Затова бързам да свърша.

— Работата ви е значително по-добра от обикновените доклади — казах аз. — Наистина изключително добра.

Руменина пропълзя по нежните бузи.

— О, благодаря, доктор… мистър Шенън. Това е много нещо, щом го казвате вие. Не мога да ви кажа колко много ние, студентите, ценим вашето мнение… и вашата… да, позволете ми да кажа, вашата блестяща надареност. Зная, разбира се, и колко сте изстрадали през време на войната.

Аз събух пантофа си и започнах да разглеждам цепката при пръстите. Опитвал се бях неведнъж да си обясня защо не мога да обидя моята странна съседка и потърсих друг отдушник за раздразнената си чувствителност. Нямах сдържан и потаен нрав и съвсем не бях лъжец по природа. Но пред този лъчезарен, доверчив поглед някакъв дявол, който бях наследил може би от непоправимия си прадядо, започна през последните седмици да ми играе възмутителни шеги, заслонен зад моето замислено и дори тъжно лице.