Читать «Пътят на доктор Шенън» онлайн - страница 137

— Ломекс — казах най-после аз, говорейки сякаш съвсем отдалеко. — Най-малко вас очаквах да видя тук.

— И не изглеждате особено зарадван, че ме виждате.

Не отговорих. Настъпи мълчание. Той не бе се променил много, всъщност не бе се променил почти никак. Аз си въобразявах, че след това, което бе преживял, ще е сломен от чувство за отговорност и вина. А той беше, напротив, все така изискан, малко по-блед може би, и с малко отпуснати ъгли на устата, но напълно спокоен, готов да се защити.

— Не знаехте ли, че съм се върнал?

— Не.

При все че не бе имало особен скандал, виждах, че самолюбието му го е принудило да се върне. Той запали цигара, като се стараеше да се държи нехайно, както някога. Да, явно беше, че му е неудобно и се опитва да прикрие това с привидна дързост.

— Предполагам, че ми имате зъб, но вината не е само моя.

— Така ли?

— Разбира се. Още от самото начало Мюриел тичаше подир мене. Не ме оставяше на мира. О, предполагам, че съм постъпил глупаво, но просто не можех да се отърва от нея.

— Къде е тя сега?

— Предложих й да се оженим. Исках да постъпя почтено. Но имахме отвратителна разправия. Тя се върна при своите. Не съжалявам. Щях да бъда ужасно нещастен.

— Отървал сте се много добре. Много по-добре от Спенс.

— Вие знаете, че случаят се дължи на злополука. Нощта била мъглива. Той се подхлъзнал на перона. Всичко се разкри при разследването.

— Не се оправдавайте, за бога. Говорите така, сякаш чувствате, че сам сте го бутнал под влака.

Той пребледня.

— Не мислите ли, че казахте нещо неуместно? Аз възнамерявам във всеки случай да докажа, че не съм такъв негодник, за какъвто ме представят. Ще се заловя за работа, ще работя сериозно в института и ще постигна нещо, от което всички ще подскочат.

Той оставяше впечатление, че е бил жертва на непреодолими обстоятелства и бъдещето ще го оправдае напълно. Знаех, че не ще постигне никога нищо, че под своята външност на блестящо превъзходство е слаб, безволев и самолюбив. Беше ми неприятно, че е тук. Станах да разровя огъня с надежда, че ще разбере намека и ще си отиде.

Но той не си отиде, а продължи да ме гледа някак странно.

— Свършили сте добра работа напоследък.

Застанал настрана от него, махнах с ръка.

— В института всички бяха във възторг.

Вдигнах бавно поглед. Въпреки замъгленото ми съзнание забелязах, че изрече глагола в минало време и това ме учуди. Последва минутно мълчание.

Той се поизправи, после се наклони към мен със странна, леко съчувствена усмивка.

— Ъшер ме натовари да ви посетя, Шенън… за да ви съобщя новината. Изпреварили са ви. Някой е обнародвал вече същото постижение.

Погледнах го тъпо, без да разбирам накъде клони; после трепнах внезапно.

— Какво искате да кажете? — едва успях да изрека аз. — Прегледах всичко писано по тоя въпрос, преди да започна. И не намерих нищо.

— Да, Шенън. Не е имало тогава. Но сега има. Една американска научна деятелка, доктор Еванс, току-що е обнародвала в тоз месечния брой на списание „Медицински преглед“ пълен доклад за опитите си. Работила две години. Заключенията й са точно като вашите. Тя успяла да изолира бацила, да докаже разпространението на болестта из целия свят… Цифрите са поразителни… Установила е същото заболяване у млекодайния добитък, с една дума, постигнала е всичко, до което сте стигнал и вие.