Читать «Жертвата неизвестна» онлайн - страница 100

— Интересно — какви ли ще ни ги разказва Виталий! Той със сигурност е знаел, че Суриков отива в Москва не за да си води задушевни разговори с него за любимата му баба, а за да извърши убийство. Дали няма да натопи за всичко Суриков, как мислиш?

— Може, користолюбиво псе е. Разбира се, направих всичко, което можах. Останалото зависи от вас, включително и от теб. Няма доказателства за това, че Суриков се е готвел да извърши убийство. Показанията на Виталий могат да бъдат подложени на съмнение. Бахметиева няма как да ги потвърди, а никой друг не знае нищо повече.

В тъмнината на купето отново се възцари мълчание. След това се разнесе шепотът на Настя:

— Знаеш ли какво си помислих? Тази старица е обработила и нас с теб. Вече я няма на този свят, а ние лежим и обсъждаме как да изопачим материалите по наказателното дело. На същото онова дело, което самата тя е измислила. А ние сега си блъскаме главите как да спасим човека, когото тя се е канела да затрие. Та ние с теб извършваме длъжностни престъпления. Осъзнаваме го, но въпреки това ги извършваме. Бахметиева лежи в гроба повече от месец, а ние играем по правилата й.

— По-скоро не по тях, а въпреки тях. Но независимо от всичко играем. Права си.

Ира се размърда на горното легло.

— Момичета, срам нямате ли? — простена жално тя.

— Край-край, млъкваме — каза мигом Настя. — Извинявай.

* * *

Той отново сънува онзи ужасен сън. Огромните локви кръв, това дори не бяха локви, а море от кръв, и тази кръв кипеше и придобиваше причудливи форми, като се превръщаше в лицата ту на майка му, ту на втория му баща, ту на бабата. От тези лица го гледаха мъртви очи, мъртвите им усти бяха отворени, а мъртвите им езици се опитваха да се размърдат, за да му кажат…

Какво да му кажат? Какво биха могли да му кажат те? Да го попитат защо извърши това ли?

Ами защото му омръзна. Всичко му омръзна. Омръзна му да слуша досадните разговори за това, че всичко в живота трябва да се постига със собствени усилия и със собствен труд. Че трябва сам да спечелиш благосъстоянието си. Че е срамно да се равняваш по онези, които водят охолен живот с парите на родителите си.

Беше като детска градина. Срамно е, срамно е… Нищо срамно нямаше. Всички живееха така. Всичките му приятели караха луксозни коли и живееха в шикозни апартаменти, обзаведени по европейските стандарти. Впрочем живееха самостоятелно, без разните му там родители. Единствен той живееше като последния глупак по съветските стандарти. Стига толкова! Писна му. Само баба му го разбираше. Тя не беше като майка му и втория му баща.