Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 9

Канцеларщина. Тъкмо благодарение на канцеларщината ме разделиха от биологичния ми баща. Пак заради канцеларщината младият ми живот пое в определена посока.

Сержант Хиндс затвори очи и притисна пръсти в челото си. Тръгнах до него, изгаряща от нетърпение да разбера коя съм, и крещях в ухото му, че Мик е моят баща, че час по-скоро трябва да закарат бебето в болница. Никакъв резултат. Едва сега осъзнах разликата между сержант Хиндс и Мик, причината да мога да стигна до единия, но не и до другия. В обвивката от емоциите, егото и спомените на Мик се бе появила пролука точно в мига, в който заговорих с него, и също както след силен порив на вятъра, който отронва ситни камъчета от основата на една стена и дъждовните капки успяват да проникнат и да навлажнят зида, аз бях успяла да стигна до съзнанието му. Черупката на сержант Хиндс се оказа непробиваема. Имах възможност да се уверя, че някои хора ме чуват, а други — не. В повечето случаи бе и въпрос на късмет.

Марго изплака протяжно. Долових леко пропукване в черупката на сержант Хиндс, но навикът да следва правилника взе превес.

— Добре — обърна се той към екипа си, събран в коридора на сградата. — Ти — посочи той първия мъж до себе си, — заведи младежа в управлението за разпит. А ти — обърна се той към следващия в редицата, — повикай линейка. Веднага!

Полицайката го гледаше в очакване.

— Повикай следователя — въздъхна той.

В безсилието си тичах от човек на човек, умолявах всеки по отделно да не арестуват младежа. По едно време дори изкрещях от безсилие. Видях как слагат белезници на Мик и го отвеждат далеч от Марго. До него, в паралелно време, отворило се като процеп в настоящето, видях как на следващата сутрин баща му идва да го освободи, след което ден след ден, седмица след седмица Мик изтиква мисълта за Марго все по-дълбоко в съзнанието си, докато най-сетне тя се превърна в поредното изоставено дете, хранено с тръбичка в „Ълстър Хоспитал“, а на пластмасовата ваничка, която му служеше за легло, стоеше лепенка с надпис „Бебе X“.

В този момент планът ми се разгърна. Ако всичко, което Нан ми беше казала, се окажеше вярно, ако нищо не е строго фиксирано, то тогава щях да променя всичко в своя живот — образованието, изборите, които съм правила в личния си живот, непреодолимата бедност, в която газех до четирийсетата си година. Както и смъртната присъда, която тегнеше над сина ми в момента на моята смърт. О, да, всичко щеше да е друго от тук нататък.