Читать «Туп!» онлайн - страница 7

— Нямали да им сссе предложи по-висссок чин? — запита Джон Смит. Лицето му бе потно, а постоянната му усмивка — налудничава. Мълвеше се, че изпитва големи затруднения с Обета.

— Не. Всички започват с улицата — отсече Ваймс. Това не беше съвсем вярно, но въпросът го засегна. — Както и с нощната стража. Добър тренинг. Най-добрият. Седмица дъждовни нощи с надигащи се мъгли, капеща във врата вода и странни шумове в сенките… е, тогава разбираме дали имаме истинско ченге…

Още недоизрекъл и разбра истината. Направо се сблъска челно с нея. Сигурно бяха намерили кандидат!

— Е, радвам зе да го чуя! — Г-жа Уинкингс се отпусна назад в стола.

Ваймс искаше да я разтърси и да изкрещи: „Не си вампир, Дорийн! _Омъжена_ си за вампир, да, но той не е бил такъв до момента, когато човек изобщо може да си представи, че би могъл да има желание да те захапе! Всички _истински_ въздържатели се опитват да се държат нормално и ненатрапчиво! Без диплещи се плащове, без кръвосмучене и определено без разкъсване на корсажни нощници на млади дами! Всеки знае, че Джон Смит Какъв Ти Вампир беше Конт Варго Св. Ужас фон Злодейски! Но сега той пуши лула и носи тези ужасни пуловери, колекционира идиотщини и прави модели на човешки органи от кибритени клечки, понеже смята, че хобитата ни правят по-човешки! Но ти, Дорийн? Ти се роди на Петльовата улица! Майка ти беше перачка! Никой никога не би ти разкъсал нощницата, не и без кран! Но ти си толкова… _увлечена_ по това, нали? То ти е проклето _хоби_. Опитваш се да изглеждаш по-вампирски от самите вампири! За жалост фалшивите резци потракват, докато говориш!“

— Ваймс?

— Ъ-ъ? — Ваймс осъзна, че протичаше разговор.

— Господин Смит има добри новини — обяви Ветинари.

— Да, наиссстина — Джон Смит засия безумно. — Имаме попълнение за вас, командире. Вампир, който _иссска_ да бъде в Ссстражата!

— И, разбира зе, нозщта _няма_ да е проблем — додаде Дорийн тържествуващо. — Ние _зме_ нозщта!

— Да не се опитвате да ми кажете, че _трябва_… — започна Ваймс, но Ветинари бързо се намеси:

— О, не, командире. Всички ние напълно уважаваме вашата автономност като началник на Стражата. Очевидно трябва да назначите когото сметнете за удачно. Единствената ми молба е кандидатът да бъде интервюиран в дух на безпристрастност.

„Да, де, точно така — каза си Ваймс. — А политиката с Юбервалд ще потръгне малко по-гладко, нали, ако се похвалим, че дори сме взели въздържател в Стражата. И ако отхвърля този кандидат, ще трябва да обяснявам защо. А «просто не харесвам вампири, ясно?» вероятно няма да мине.“

— Разбира се — отвърна той. — Пратете ми го.

— Той всъщност е тя — уточни лорд Ветинари. Погледна книжата пред себе си. — Салация Делорезиста Аманита Тригестратра Зелдана Малифий… — той поспря, разлисти няколко страници и заключи: