Читать «Туп!» онлайн - страница 6

— Радвам се да се запознаем, сър — излъга стегнато с отсечен поздрав. Този пуловер наистина беше _отвратителен_. Имаше гнусни зигзаговидни шарки в много странни, неудачни цветове. Изглеждаше като нещо, оплетено за подарък от леля-далтонистка; от онзи тип неща, които не смееш да изхвърлиш от страх клошарите да не почнат да ти се подиграват и да ти прекатурят с ритници кофите.

— Ваймс, господин Смит е… — започна Ветинари.

— Президент на анкх-морпоркската мисия на юбервалдската Лига на въздържателите — изпревари го Ваймс. — И съм убеден, че дамата до него е госпожа Дорийн Уинкингс, ковчежник на същата. Става дума за приемането на вампир в Стражата, нали, сър? Отново.

— Да, Ваймс, за това става дума — кимна Ветинари. — И, да, _отново_. Нека всички седнем. Ваймс?

Няма измъкване, даде си сметка Ваймс, сядайки с нежелание на стола. И този път вече щеше да загуби. Ветинари го бе хванал натясно.

Ваймс знаеше всички аргументи за наличието на различни раси в Стражата. Те бяха добри аргументи. Някои от доводите срещу тях бяха лоши аргументи. В Стражата имаше тролове, _много_ джуджета, един върколак, три го`лема, един Игор и не на последно място ефрейтор Нобс*, така че защо не и вампир? А Лигата на въздържателите беше факт. Вампири с черната лентичка на лигата („Ни една капка!“) бяха също факт. Естествено, отреклите се от кръвта вампири ставаха малко особени, но бяха интелигентни и умни и като такива — потенциален актив за обществото. А Стражата бе най-очевидната ръка на правителствената власт в града. Защо да не даде пример?

[* Ваймс трябваше да признае, че положението с Ноби е малко неясно. Ноби беше човек, точно като доста други служители на Стражата. Просто само на него му се налагаше да носи удостоверение, за да го докаже.]

Защото — изтъкна смачканата, но все още жива душа на Ваймс — ти мразиш проклетите вампири. Без игрички, без преструвки, без измъкваници от рода на „обществеността ще е против“ или „не му е сега моментът“. Мразиш проклетите вампири и това си е _твоята_ проклета Стража.

Останалите трима го гледаха втренчено.

— Гозподин Ваймз — обади се г-жа Уинкингс — не мозем да не забелезим, че взе още не зте наели нито един от нашите членове в Зтразата…

„Кажи «Стражата», а, защо не го кажеш? — заяде се наум Ваймс. — Знам, че можеш. Пусни осемнайсетата буква от азбуката в живота си. Вземи назаем от господин Смит, той си има в излишък. Както и да е, имам нов аргумент. Железен като стражеска броня.“

— Госпожо Уинкингс — обърна се той на глас, — нито един вампир не е _кандидатствал_ за Стражата. Те просто не са психически пригодени за стражевия начин на живот. И обръщението е командир Ваймс, благодаря.

Малките очички на г-жа Уинкингс блеснаха с праведна злост.

— О, да не би да каззвате, че вампирите за… глупави?

— Обратното, госпожо Уинкингс. Казвам, че са интелигентни. И точно това е проблемът. Защо му е на един умен човек да рискува да го ритат отз… в главата всеки ден за трийсет и осем долара на месец, плюс надбавките? Вампирите имат класа, имат образование, имат „фон“ пред името си! Имат възможност за стотици къде-къде по-добри занимания, отколкото да обикалят улиците като ченгета. Какво искате от мен, да ги накарам _насила_ да постъпят в Стражата?