Читать «Туп!» онлайн - страница 2

— Повечето новини са за настоящата… джуджешка ситуация, сър — каза Уиликинс, докато Ваймс преодоляваше сложната зона под носа.

Той все още използваше дядовия си убийствен бръснач. Това беше друга котва към реалността. Освен това стоманата бе доста по-добра от днешната. Сибил, която проявяваше странен ентусиазъм към модерни джунджурии, не спираше да му предлага да си вземе една от онези нови самобръсначки с вградено магическо духче, снабдено със собствени ножици и справящо се много чевръсто с цялото рязане, но Ваймс бе устоял. Ако някой трябваше да използва острие до лицето му, това щеше да е _самият той_.

— Куумската долина, Куумската долина — промърмори на отражението си. — Нещо _ново_?

— Не по същество, сър — отвърна Уиликинс, връщайки се на първата страница. — Има статия за онази реч на Граг Кофтимели. Казват, че след нея станали размирици. Няколко джуджета и тролове били ранени. Съсловните лидери призовали за спокойствие.

Ваймс отръска пяната от бръснача.

— Ха! Има си хас да не призоват. Кажи ми, Уиликинс, като дете биеше ли се много? Членуваше ли в някоя банда или нещо от сорта?

— Имах привилегията да съм към Грубияните от Шарлатанската улица, сър — сподели икономът.

— Наистина? — Ваймс искрено се впечатли. — Доколкото си спомням, големи хулигани бяха.

— Благодаря, сър — шлифовано отвърна Уиликинс. — Горд съм, че давах от себе си повече, отколкото получавах, когато се наложеше да обсъждаме спорни териториални въпроси с младоците от Въжената улица. Още помня, че докерните куки бяха любимото им оръжие.

— А вашето?… — любопитството се надигна у Ваймс.

— Шапка с подшити в периферията заострени монети, сър. Неизменна подръчна помощ в трудни моменти.

— Ей богу, човече! С това може да извадиш нечие око!

— Да, сър, с вещина — додаде Уиликинс, педантично сгъвайки една кърпа.

„И ето те сега, стоиш тук с раираните си панталони и икономския жакет, лъскав като лой и мазен като масло — помисли си Ваймс, докато обираше под ушите. — А пък аз съм херцог. Как се обръща светът.“

— А някога да си чувал някой да предложи „Хайде да си устроим размирици“?

— Никога, сър — отвърна Уиликинс, отново поемайки вестника.

— И аз не съм. Това се случва само в пресата. — Ваймс погледна превръзката на ръката си. Беше си доста размирна.

— Споменава ли се, че съм взел лично участие? — понамръщи се Ваймс.

— Не, сър. Но тук пише, че враждуващи фракции по улиците са били разтървани със сърцатите усилия на Стражата, сър.

— Наистина ли са използвали думата „сърцати“?

— Действително са я употребили, сър.

— Е, добре — измърмори Ваймс свадливо. — А отбелязали ли са, че двама полицаи, единият доста зле пострадал, е трябвало да бъдат закарани до Безплатната лечебница?

— Изрично не, сър.

— Аха. Типично. О, добре, де… продължавай!