Читать «Светлоликия» онлайн - страница 3

Върнал се Светлоликия, седнал пак до змея и му казал:

— Решавай вече — или ме убивай, или ме изяждай, или ме пускай!

— Нито ще те убия, нито ще те изям, нито ще те пусна! — повторил змеят.

— Кажи тогава, какво искаш?

— Ето какво — казал змеят. — Отвъд морето живее невиждана под слънцето красавица. Ако ми я доведеш, ще те пусна!

— Но как ще премина морето? — попитал Светлоликия.

— Вземи тази юзда — рекъл железният змей. — Като дойдеш до морето, хвърли я във водата. От морето ще излезе кон и сам ще си сложи юздата. Заповядай му каквото искаш, всичко ще изпълни. Няма да се отдели от тебе. Знай, че нито птица, нито звяр ще се осмелят да не изпълнят моята роля. Където му кажеш, там ще те заведе!

Отишъл Светлоликия и пуснал юздата в морето. Морският кон излязъл. Заюздил го Светлоликия и го възседнал. Разделило се морето на две и той тръгнал с коня по средата.

Ала Светлоликия бил изморен. Толкова нощи вече не бил спал. Решил да си почине малко. Слязъл от коня и полегнал, а поводите стиснал в ръка.

Заспал Светлоликия, а конят издърпал поводите от ръката му и избягал.

Останал Светлоликия сам сред морето. Събудил се и що да види: коня го няма. Ами сега?

Гледа той — по морето плува човек надолу с главата, а цялото му тяло покрито с косми като на звяр.

Светлоликия го попитал:

— Как можеш да се държиш толкова дълго във водата, и при това с главата надолу?

— Ех, синко, аз съм прокълнат да не умирам и да не намеря покой, докато не видя една красавица.

Тя била същата, за която отивал Светлоликия.

— Е, добре — казал Светлоликия, — аз ще ти я покажа, тъй като отивам за нея, но не зная как да изляза от морето.

— Аз ще те изведа — рекъл човекът.

Светлоликия заплувал след него. Двамата стигнали до онова място, където морето се било разделило на две. Там имало един камък.

— Обърни този камък — рекъл човекът — и ще намериш още една юзда. Хвърли я в морето и оттам ще излезе друг кон, само че внимавай да не избяга като първия. Ако намериш красавицата, позволи ми само да я погледна и да умра, за да се избавя от тези мъки.

Намерил Светлоликия юздата, яхнал коня и потеглил. Стигнал до града, в който живеела красавицата царска дъщеря. Гледа — всички хора стоят затворени. Когато красавицата излизала да се разхожда, хората от града трябвало да стоят затворени, за да не види никой лицето й.

Приближил се Светлоликия до една къща и се помолил да му отворят.

В тази къща живеела една бабичка вдовица с двамата си женени сина.

Харесал се Светлоликия на бабичката и тя го пуснала да влезе. Разправил й той защо е дошъл, а тя му казала:

— Аз съм кърмачката на красавицата. Аз й нося и ядене, и всичко друго, което й е нужно. Тя живее ей в онази кула. Само че сега не е там, разхожда се. Ти иди и влез в кулата, легни там и заспи. Тя ще дойде, ще се зарадва и сама ще тръгне с тебе. А аз никому няма да кажа, че са я отвлекли.