Читать «Светлоликия» онлайн - страница 2

Влезли по-големите братя и почнали да се гощават, а на най-малкия пак изнесли на двора ядене.

Върнал се в полунощ четириглавият змей, видял Светлоликия с конете в двора си и като креснал:

— Кой си ти? Тук мравка не смее да пълзи по земята и птица да лети по небето, всички се страхуват от мене, а ти си дошъл в моя двор, и отгоре на това с коне!

Светлоликия казал:

— Много си далеч, за да приказвам с тебе. Ела по-близо, тогава ще ти отговоря!

А мечът му пак повиснал във въздуха.

Спуснал се четириглавият змей към Светлоликия. А Светлоликия грабнал меча и с един замах отсякъл трите глави на змея, само четвъртата останала.

— Не ме отсичай, инак няма да намериш това, за което си дошъл — продумала четвъртата глава.

— Говори! — заповядал Светлоликия. Вземи тези ключове, отвори седемнадесет стаи поред, в осемнадесетата ще намериш осемнадесет бисера — казала главата.

Взел Светлоликия ключовете от змея, отсякъл и четвъртата му глава и влязъл в замъка. Отключил седемнадесет врати и в осемнадесетата стая наистина намерил осемнадесет бисера. Заключил той пак вратата и излязъл на двора.

А братята му отново не разбрали нищо.

На третата сутрин братята станали и тръгнали на път. Стигнали пак до един замък. Влезли вътре и видели, че и тук, както и в другите замъци, трапезата е сложена и всичко е приготвено за угощение. И тук змеят бил на лов.

Влезли пак по-големите братя, а най-малкия оставили на двора. Върнал се в полунощ змеят и викнал:

— Ей, Светлолики, малко ли змейове погуби, че си дошъл и тук?

Мечът на Светлоликия пак увиснал във въздуха с острието нагоре, с дръжката надолу.

— Много си далеч, за да приказвам с тебе! Ела по-близо, тогава ще ти отговоря! — казал Светлоликия.

Спуснал се змеят към него. Светлоликия поискал да грабне меча, но не можал да го стигне — мечът бил много високо. Протягал се той, протягал, но не успял да го стигне.

Змеят казал:

— Не можеш ме съсече с този меч, затова и не го стигаш! Не ще ме надвиеш, защото съм железен.

И наистина змеят бил целият от желязо — какво можеш да му направиш с меч?

Излезли на сутринта братята и що да видят — на двора седи огромен железен змей, а Светлоликия пред него като дете.

Изплашили се те, хукнали кой накъдето свари — забравили си шапките, захвърлили коланите.

— Пусни ме! — рекъл Светлоликия на железния змей.

— Няма да те пусна — отговорил му змеят.

— Или ме убий, или ме изяж, или ме пусии!

— Нито ще те убия, нито ще те изям, нито ще те пусна — рекъл змеят.

— Тогава ме пусни само да кажа две думи на братята си и пак ще се върна — помолил се Светлоликия.

— Добре — съгласил се змеят, — само не мисли, че можеш да ми избягаш. Аз зная кои сте и къде живеете. Ако намислиш да избягаш, иде дойда у вас, иде те накарам сам да опечеш родната си майка и да ми я поднесеш, после баща си, а накрая ще изям и тебе!

Изтичал Светлоликия, настигнал братята си, дал им ключовете и им казал:

— Идете, братя, в замъка на змея, където прекарахме първата нощ, отключете седемнадесет стаи и в осемнадесетата ще намерите осемнадесет невиждани под слънцето красавици. Изберете си по една, а най-малката оставете на мене. Във втория замък отворете пак седемнадесет стаи и в осемнадесетата ще намерите осемнадесет бисера. Вземете си по един бисер, само моя дял оставете. Аз ще се върна пак при железния змей: или той ще ме изяде, или не зная вече какво ще стане с мене.