Читать «Красавицата от далечната страна Нигозет» онлайн - страница 3

Накацали те и почнали да кълват просото.

Клъвнала цар птица веднъж, дваж и щом клъвнала трети път, момъкът я сграбчил и скочил на крака. Нахвърлили се върху него птиците, почнали да го кълват, да го дращят, да го удрят с крилете си — ще го убият! Спуснал се конят, пропъдил всички птици, грабнал момъка заедно с цар птица и отлетял.

Върнали се при царя момъкът и конят и му донесли цар птица. Царедворците се зачудили — и това направи момъкът, пак жив се завърна.

Отишли при царя и го подсторили:

— Щом е такъв юнак, заповядайте му да ви доведе за жена красавицата от далечната страна Нигозет.

Царят извикал момъка и му казал:

— Доведи ми за жена красавицата от далечната страна Нигозет.

Момъкът отишъл при коня и му се оплакал.

Конят се замислил.

— Това не е лесна работа! И ето къде е мъчнотията. Кобилата, която служи на красавицата от страната Нигозет, е моя сестра. Тя е по-силна и по-бърза от мене. Страхувам се, че не ще я надвием. Но няма какво да се прави — ще тръгнем. Само че помни: тази красавица живее в замък с две врати — източната врата е отворена, а западната — затворена. Пред западната врата са вързани коза и вълк. Пред козата има кост, а пред вълка — наръч сено. И моята сестра — кобилата, също пази там. Ти затвори източната врата, а западната отвори, хвърли сеното на козата, костта — на вълка, а аз ще се разправя със сестра си — кобилата. Красавицата пък седи в замъка с разплетени, дълги до земята коси; щом влезеш, веднага намотай косите й на ръката си. Успееш ли, твоя ще е, инак тя ще ни погуби.

Пристигнали те там. Момъкът грабнал костта от козата и я хвърлил на вълка, а на козата дал сеното; отворил западната врата, втурнал се в замъка, затворил източната, спуснал се към красавицата и в миг намотал косите й на ръката си.

Красавицата изпищяла:

— Източна врата, спасявай ме!

— Дочаках най-после да щракне ключалката ми, да си починат пантите ми, пак ли да се отворя? — отговорила източната врата.

— Западна врата, спасявай ме!

— Дочаках най-после да ме отворят, да се проветрят пантите ми, пак ли да се затворя? — отвърнала западната врата.

— Козичке, спасявай ме!

— Дочаках най-после сено! Как да го оставя?

— Вълчо, спасявай ме!

— За пръв път ми подхвърлиха кост — отговорил вълкът, — как да я оставя?

Извикала красавицата кобилата си.

— Спасявай ме, ти си ми вярна!

— Аз и с брат си не мога да се справя, остави ме на мира! — отговорила кобилата.

Така момъкът покорил красавицата от страната Нигозет и я повел към царя.

Когато пристигнали, красавицата казала:

— Няма да се явя пред царя, ако не ми приготвят голяма вана, цялата от мрамор, и не ми я напълнят с вряло мляко да се изкъпя.

Приготвили вана и я напълнили с вряло мляко.

— Нека дойде царят — рекла красавицата.

Царят дошъл.

— Благоволете пръв да се изкъпете — подканила го красавицата. Приближил се царят, надникнал във ваната, а красавицата го блъснала във врялото мляко и царят се сварил.

Хвърлили в млякото и всички царедворци, никого не оставили жив.

Така момъкът спечелил и Източното царство, и Западното, и красавицата от страната Нигозет.