Читать «Красавицата от далечната страна Нигозет» онлайн - страница 2

Завидели царедворците на момъка, изплашили се да не би той да стане много приближен на царя.

Отишли те и казали на царя:

— Този момък може да намери слонова кост за цял дворец. Заповядайте му да донесе.

Слязъл момъкът на закуска, а царят му казал:

— Изгради ми дворец от слонова кост.

— Дайте ми време да помисля — отговорил момъкът.

Отишъл той и разправил на коня всичко.

— Това не е мъчна работа — рекъл конят. — Нека само царят ти даде сто меха вино, всеки от по тридесет ведра, и повече вълна; ще му построим дворец от слонова кост.

Момъкът казал това на царя. Приготвили му вино и вълна. Тръгнал той за онази страна, където живеят слонове. Пристигнал там. Отпреде му се издигала планина, от която извирали девет студени извора. Те се стичали всички заедно и от тяхната вода пиели слоновете.

Преградил момъкът с една част от вълната пътя на водата и я пуснал да тече в друга посока, а с останалата вълна и с камъни направил бент и излял в него виното.

— Я погледни, лежат ли слоновете, или идват? — попитал конят.

— Идват няколко — отвърнал момъкът.

— Е, тогава скоро ще пристигнат тук — казал конят. Скрили се.

Дошли слоновете на водопой, а вода нямало.

Опитали виното, но то не им се харесало и се отдалечили. Почнала да ги мъчи жажда. Какво да правят?

Постояли, погледали и не издържали. Приближили се отново и почнали да пият вино. Пили, пили, докато всички се напили и се натъркаляли по земята.

— А сега почвай работа с меча — продумал конят. — Режи бивните им.

Взели със себе си, колкото могли, а останалото струпали накуп, за да го приберат следния път.

Докарали те слоновата кост. Царедворците ахнали:

— Не можа да загине там, върна се!

А момъкът започнал да гради дворец — със златни гвоздеи ковял! Царят се радвал, а царедворците отишли при него и му казали:

— Какъв юнак намерихте! Това, което е направил сега, е нищо! Той може да хване цар птица, да я тури в златна клетка и да окачи клетката на стената на двореца. Цял свят ще се възхищава на пеенето й.

Царят извикал момъка и му заповядал:

— Донеси ми цар птица!

— Дайте ми време да помисля до утре — казал момъкът.

Отишъл той при коня.

— Царят ми заповяда да му донеса цар птица.

— Може — рекъл конят, — нека даде девет меха просо, всеки от по тридесет ведра, ще му донесем и цар птица!

Царят дал просото.

Заминали момъкът и конят в далечни страни.

Вървели, вървели и стигнали до една гора. А в гората — безброй птици. Чуруликат, пеят — една от друга по-хубаво! Конят казал:

— Легни сега и се засипи с просо. Върху тебе ще накацат птици, а цар птица ще кацне най-отгоре, точно над сърцето ти. Помни, че щом цар птица клъвне два пъти, на третия трябва да я хванеш, защото после няма да успееш.

Момъкът легнал и се засипал с просото.

Долетяла цар птица, а след нея и други птици. Зачуруликали, запели, коя от коя по-хубаво!