Читать «Бототина и шестимата му братя» онлайн - страница 3
неизвестен Автор
Почнал змеят да се върти, да блъска капака, но Бототина продължавал да тича по гладката земя.
Бягал, бягал Бототина — стигнал при царя, сложил сандъка пред него и казал:
— Дайте ми една много висока стълба!
Изпълнили желанието му. Подпрял Бототина стълбата на една висока кула, изкачил се на нея, издърпал стълбата и извикал на царя:
— А сега отворете сандъка!
Отворили сандъка и разяреният змей изскочил. Най-напред той изял царя, а после и всички царедворци. Почнал да търси Бототина, но Бототина стоял на върха на кулата и се подсмивал. Гледал го змеят и от яд целият треперел:
— Как си се качил там, Бототина?
— Насъбрах много сено, запалих го, скочих в него и пламъкът ме подхвърли чак тук.
Разтичал се змеят, надомъкнал копи сено, натрупал цяла планина, — запалил сеното, скочил в огъня и изгорял.
А Бототина слязъл от кулата и цялото царство останало на него. Извикал той и своите братя и всички заживели задружно и щастливо.
