Читать «Бототина и шестимата му братя» онлайн - страница 2

— Бототина, иди при змея и ми донеси неговия килим.

— Дайте ми само шило и игла — отвърнал Бототина.

Взел той, каквото му трябвало, и тръгнал. Отишъл в дома на змея, пъхнал се под миндера, дето спял змеят, и почнал да го боде. Запъшкал змеят, въртял се като на шиш. Най-после не издържал и скочил:

— Съвсем ме изпохапаха проклетите бълхи, ще ида да изтърся килима!

Взел той килима, изнесъл го на чардака, изтупал го и го оставил да се проветри. Бототина само това и чакал — грабнал килима и — дим да го няма!

Събудил се змеят, гледа — килима го няма.

— Това е работа на оня негодник Бототина! — казал си той и се спуснал да го гони.

Догонил го змеят, но Бототина бил вече преминал направения от косми мост.

— Ах, Бототина, и това успя да сториш! Но почакай, пак ще ми дойдеш! — извикал змеят.

— Ще дойда като женен и господар — отговорил Бототина. Занесъл той килима на царя. Царят се зарадвал и казал:

— Ех, че момък е нашият Бототина! Браво, Бототина! Я иди още веднъж при змея и ми донеси неговия котел.

— Дайте ми само един камък — отговорил Бототина.

Взел той камъка и тръгнал. Отишъл у змея, пъхнал се под миндера и почнал да чука.

— Е, това си ти, Бототина! — извикал змеят. — Сега няма да ми избягаш, ще те изям!

— Като си рекъл, изяж ме! — обадил се Бототина. — Само че направи го разумно — превържи ме горе за гредата пред вратата, а отдолу сложи котела. През нощта от мене ще капе мас и ще напълни котела. И мас ще имаш, и аз няма да ти избягам.

Повярвал му змеят и се полакомил. Завързал той Бототина за гредата, поставил отдолу котела и заспал. Бототина развързал въжето, слязъл, нарамил котела и — дим да го няма!

Събудил се змеят на сутринта — ни котел, ни Бототина. Изревал той от яд и се спуснал след него. Настигнал Бототина, но той бил вече преминал направения от косми мост.

— И това успя да сториш, Бототина! Но почакай, пак ще ми дойдеш!

— Ще дойда като женен и господар!

Занесъл Бототина котела на царя. Зарадвал се царят, че има такъв добър ратай, но и това не му стигнало.

— Ей, Бототина, доведи и самия змей при мене!

Замислил се Бототина, но как да откаже на царя!

— Дайте ми само дърводелски инструменти — поискал той.

Дали му каквото искал — тесла, чук и трион, и Бототина тръгнал. Отишъл той при змея и го заварил, че сковава сандъци.

— Дай аз да ги скова, а ти седни там и гледай здраво ли е, или не — казал му Бототина.

Змеят се съгласил. Бототина сковал един сандък. Влязъл змеят в него, протегнал се и го направил на парчета. Бототина сковал друг, по-здрав сандък, но змеят счупил и него. Сковал Бототина трети сандък, още поздрав. Влязъл в него змеят, напънал се — не можал да го счупи. А Бототина бърже захлупил сандъка, заковал го, метнал го на гръб и хукнал да бяга. Побеснял змеят от яд, взел да се мъчи да счупи сандъка, а през това време Бототина продължавал да тича.

— Кажи ми, когато минаваме през направения от косми мост! — помолил змеят Бототина, а сам си помислил: „Ще се напъна силно и ще го съборя“.

Бототина минал моста и казал:

— Сега сме на моста.