Читать «Бисерни сълзи» онлайн - страница 2

Гостът казал:

— Аз съм слуга на царския син и трябва да изпека ей този фазан.

Поискал старецът той да изпече фазана, но ловецът не му го дал.

— Аз сам трябва да го приготвя за господаря — рекъл той.

Наклали огън, ловецът набучил фазана на шиш и почнал да го пече. Точно в това време влязла дъщерята на стареца. Видял я ловецът и се загледал в нея — очите си не можел да откъсне! И птицата изгоряла на жаравата.

Какво можел да направи ловецът? Станал и занесъл изгорялата птица. Погледнал я царският син и попитал:

— Защо си изгорил така фазана?

— Виновен съм, господарю отвърнал ловецът. — Там един старец така хубаво ме посрещна, покани и вас на гости. Искаше дори и фазана да даде на домашните си да го изпекат, но аз не му позволих — реших, че сам трябва да ви го приготвя. А докато фазанът се печеше, влезе дъщерята на стареца — такава чудна хубавица, да гледаш, да й се ненагледаш! Зазяпах се в нея и изгорих птицата.

Отишъл царският син с цялата си свита на гости у стареца.

Зарадвал се старецът, посрещнал гостите с големи почести.

Сложил на трапезата всичко, което имал в къщи. А когато сядали да вечерят, взел кана с вода и почнал да обикаля гостите, за да им полее да си измият ръцете. Приближил се до царския син, а той му отказал:

— Няма да позволя на стар човек да ми полива. В къщи сигурно имате някой по-млад — нека той ми полее.

Взела тогава каната жената на стареца и изредила гостите, но царският син и на нея не позволил.

Той искал дъщерята на стареца да му полее. Извикали старците дъщеря си.

Влязла девойката с кана в ръка, а царският син, щом я погледнал, и примрял, изгубил съзнание. Засмяла се девойката и наоколо се посипали рози и теменуги. От техния аромат момъкът се свестил. Всички насядали около трапезата.

Когато се навечеряли, момъкът замолил стареца да му даде дъщеря си за жена.

Старецът рекъл:

— Господарю, не заслужаваме тази чест, но щом волята ви е такава, можем ли да искаме по-добър зет.

Зарадвал се царският син. Още същата нощ той се сгодил за красавицата, а на сутринта заминал при родителите си с радостната вест.

— Щом ти е по сърце, то и ние няма да ти пречим — съгласили се родителите му.

Личният прислужник на царя бил много лош. А той имал грозна дъщеря — черна като циганка. Намислил този лош слуга на всяка цена да омъжи дъщеря си за царския син.

Поискал той сам да отиде и да доведе годеницата. Когато сядал в царската каляска, скрил отзад и своята черна като гарван дъщеря и я откарал със себе си.

Пристигнали те, взели годеницата и тръгнали обратно. Царският слуга взел със себе си и две стомнички вода. Дал той на годеницата да яде солена храна по пътя и девойката страшно ожадняла.

— Дайте ми поне капка водица — помолила се тя.

— Откъде да взема вода в тази гъста гора? — отговорил слугата.

— Дайте ми вода, а аз ще ви дам, каквото поискате — продължавала да се моли девойката.

— Ще ти намеря вода само ако ми дадеш едното си око — казал слугата.

— Вземете ми окото, само ми дайте да се напия — съгласила се девойката.