Читать «Бисерни сълзи» онлайн - страница 5

Видяла детето грозната дъщеря на царския слуга, взела го на ръце и почнала да го милва и да играе с него, за да привлече към себе си царския син.

Прегърнала го тя, а момченцето хванало огърлицата, почнало да я дърпа и да плаче.

Ядосал се царският син и казал на грозницата:

— Дай му каквото иска, не дразни детето!

Снела тя огърлицата от шията си и я дала на момченцето. А то, като я получило, още по-силно заплакало и се задърпало към майка си в гората.

Взел царският син детето, сложил го пред себе си на коня и препуснал към гората. Щом видяло майка си, момченцето се успокоило, усмихнало се и замахнало с ръчички.

Сложил го царският син до майка му и зачакал да види какво ще прави то. Момченцето припълзяло, прегърнало майка си и турило на шията й огърлицата. Изведнъж красавицата се съживила, отворила очи и се надигнала от ковчега.

Царският син толкова се зарадвал, че просто не знаел какво да прави от радост.

Качил той на коня красавицата и детето и полетял към двореца. Пристигнал и още отдалеч извикал:

— Ето моята жена и синът ми!

Излезли да го посрещнат царят и царицата и се спуснали да прегръщат и целуват снахата.

Влязла тя в двореца, спомнила си всичко, що е преживяла, и се разплакала. От очите й закапали сълзи-бисери и се посипали по пода.

Видяла красавицата след това черната дъщеря на царския слуга и я досмешало. Засмяла се и разцъфтели наоколо й рози и теменуги.

Злия слуга и неговата дъщеря завързали за опашките на два коня и ги разчекнали, а царският син заживял щастливо със своята красавица.