Читать «Атинянката Таис» онлайн - страница 331

«Гледат повече Ерис!.. Не, като че ли мене?… Не, Ерис…» И така, без да се увери коя е първа, Таис се увлече в песни и танци — та това беше първият истински след много години симпозиум на елински поети и художници! Дори Ерис се поддаде на атмосферата на веселие и младежка обич, предизвиквайки със своите танци просто бесен възторг у гостите.

Но увлечението на атинянката не трая дълго. Таис седна настрана, подпряла с ръка страната си, с удоволствие наблюдаваше младежта и същевременно изпитваше странно отчуждение.

Няколко пъти тя улавяше внимателния поглед на домакина, висок йониец, с доста посребрени нишки в гъстата грива на вълнистите си коси. Той сякаш правеше усилия да разбере и да претегли какво става в сърцето на Таис. Неговата жена, знаменита по-рано певица, ръководеше симпозиума като опитна хетера. Подчинявайки се на едва забележим знак на мъжа си, тя излезе между масите по средата на залата за пируване. Пошепна си нещо с музикантите, те взеха първите акорди на отсечен акомпанимент и в настъпилата тишина гласът на домакинята се извиси като освободена птица.

Таис трепна, мелодията проникна до самото ѝ сърце. Това беше песен за Великия праг, който неизбежно се изпречва по пътя на всеки мъж и жена, на всички кръстопътища на живота. Издига го Хронос след осъдените от Ананке — Съдбата години. За много хора те са щастливи. Прагът е само едно мъничко възвишение. Прекрачват го почти без да забележат мирните земеделци. Старите войници в последните си сражения също така не виждат Прага. А хората с променлива, пълна със събития жизнена пътека — създатели на прекрасното, пътешественици, изследователи на нови страни — срещат нещо като преграда, а отвъд нея бъдещето, тъмно дори за много прозорливи хора. Този Велик праг някои или не го преминават, очаквайки пред него края на своите дни, или смело се втурват в неизвестното бъдеще, като изоставят назад всичко: любов и омраза, щастие и нещастие.

Певицата пееше на еолийско наречие, като се обръщаше към Таис, сякаш съзираше в нея тази, която се е изправила пред прага и е застанала в благородно безстрашен размисъл.