Читать «Атинянката Таис» онлайн - страница 330

Свещеният път от храма водеше до една част от крайбрежието, отделена със стена от пристанището. Девет мраморни колони в чест на деветте качества на Афродита заобикаляха открита колонада на крайбрежието от кубически грамади тъмен тежък камък, докаран от Тризъбия Олимп. Две стъпала водеха до залята с рода площадка от същия камък. Прозрачните зелени вълни прииждаха от морето, разбиваха се на плитчините и дълги ивици бяла пяна се въртяха със странни извивки над равната повърхност на площадката. По тези извивки жриците на богинята се стараеха да разчетат пророческите предзнаменования, защото според много старинни предания точно тук златоногата Афродита, радост за боговете и хората, била излязла от пяната.

Красавиците от острова — жени от знатен род, хетери, дъщери на земеделци и пастири — се къпеха тук след молитва в храма, вярвайки, че богинята ще ги дари с частица от своята неотразима и привлекателна сила. В петия ден на неделята, посветен на Афродита, тук се събираха любопитни кандидати за женитба, художници с принадлежности за рисуване, моряци от корабите, които пристигаха в пристанището от всички острови на Елада, от Финикия, Иония, Египет, Сицилия и дори от Картаген.

След известно колебание Таис също реши да изпълни този обред. Ерис разгледа критически приятелката си и я увери, че е достатъчно красива, за да се къпе денем. Въпреки мнението и Таис отиде да се къпе нощем един час преди полунощ, времето, посветено на Ерос.

Първата луна светеше над водата на първото стъпало, която достигаше едва до коленете, когато двете приятелки принесоха безкръвна жертва в храма и влязоха в морето.

Замислена и натъжена, Таис стоеше в лунното море и дребни вълни плискаха наоколо ѝ, милваха я по рамената, сякаш богиня Тетис искаше да я утеши. Атинянката вдигна с внезапен порив ръце към небето и зашепна: «Родена от пяната на това място, където си дошла на света, дай ми знак какво да правя по-нататък? Не ще мине много време и аз ще престана да радвам хората, да подлагам на изпитание силата и стремежа им към прекрасното… ще престана да ти служа! Кратък е животът! Докато събереш мъничко знания и видиш как трябва да живееш, вече не можеш да вървиш по-нататък. Моля те, златонога, покажи ми път или ме убий! Добави една нежна смърт към всички твои предишни безценни дарове, за да ме изпрати твоята божествена воля отвъд Реката.»

Таис дълго стоя, загледана в проблясващото тъмно огледало на морето, понякога вдигаше глава, за да погледне забуленото с тънко покривало небе. Нито знак, нито дума, само вълните си шепнеха около тялото на Таис.

Неочаквано възторжени викове, удари в малки дайрета и плисък на вода заглушиха учудените жени. Те попаднаха в кръг от млади момичета и момчета, които с весел хоровод ги повлякоха на второто стъпало на площадката, където водата беше над раменете им. На излизане от морето младите хора — художници, поети, техните модели и любими, — без да дадат възможност на приятелките да се наметнат, оплетоха Таис и Ерис с гирлянди от посребрени от лунната светлина бели цветове и без да обръщат внимание на протестите им, ги поведоха на симпозиум като почетни гостенки. Таис успя да изтръгне дрехите си и дойде на пира облечена за разочарование на скулпторите, които бяха слушали много за красивите тела на атинянката и етиопската княгиня. По време на симпозиума Таис крадешком следеше кой повече привлича възхитени погледи: тя ли с простата си прическа, с три сребърни ленти и огърлица от орлови нокти, която открито и весело се смееше, или Ерис, затворена, гордо вдигнала глава, увенчана с короната от страшни змии, с високата си шия, обкръжена от сините берилови камъни, сияещи на тъмната ѝ кожа.