Читать «Атинянката Таис» онлайн - страница 326

— Сега ти ще се превърнеш в лъвица — обеща ѝ Таис и поведе приятелката си в своята килийка, чиято врата излизаше на кормилната палуба, а не в кабината на кормчията, пригодена по време на плаването за жените.

— Застани пред мен и вземи огледалото. Не, не така, обърни го към себе си! Затвори очи!

Ерис се подчини, понеже знаеше страстта на Таис към неочаквани и винаги забавни задявки.

Таис извади грижливо скритата кутийка от гравирано сребро, измъкна диадемата от две змии, сплетени от ивици зелено злато. Главите на влечугите, широки като главата на Наг в храма «Ериду», бяха кръстосани и всяка имаше в отворената си уста топче сардоникс на ивици бял и черен ахат. Атинянката постави украшението върху главата на Ерис. То беше като по мярка — и не случайно. Бяха го направили по поръчка на Таис за три дни най-добрите майстори на Александрия. И от техните ръце вместо диадема или стефане излезе корона на някаква етиопска княгиня.

— Сега погледни!

Ерис не можа да сдържи възглас на учудване.

— Заповядах да направят очите от сапфири, подобни по цвят на твоите, а не от рубин, както амулетите на еврейските красавици — каза доволна Таис.

Диадемата възхитително подхождаше на черните коси и тъмнобронзовата кожа на приятелката ѝ.

— Това за мене ли е? Защо?

— Намислих това още в Александрия. Тогава не ти казах. Ние отиваме в страна, където хора с такъв цвят на кожата като тебе стават или роби, или гости на царски род. Така че за да не те считат за робиня, ти ще носиш украшението, присъщо само на много високи особи. Помни това и се дръж като княгиня. А вместо варварското огърлие от отровни зъби на наг…

— Няма да го махна него! Този отличителен знак е по-скъпоценен от всичко друго!

— Добре, само че отгоре му слагай това. — Таис извади от кутийката огърлицата от небесносини берили и я закачи на шията на Ерис.

— Докато го носиш, никой няма да се усъмни в твоето положение. То е истински царски дар!..

Настана моментът, когато наближиха Кипър. Атинянката притисна ръце към гърдите си, признак на особено вълнение. Корабът наближаваше до един роден кът на Вътрешното море, макар и настрани, но приличащ на всички други острови на Елада. След толкова години, прекарани в чужди страни, бе настъпил час за среща с родината. Върхът на Тризъбия Олимп, обикновено скрит зад облаци, ясно изпъкваше над синкавата омара на покритите с гъсти гори планини. По нареждане на Таис началникът на кораба не се отправи в многолюдния Патос, а заобиколи Северния нос и влезе в Златния залив, където бяха имотите на приятелите на атинянката.

Лъчезарният въздух, лазурният залив, врязан като амфитеатър в пурпурните хълмове, пренасяха Таис в родната Атика. Каменно пристанище, бял път към планината, по склоновете на която бяха накацали измазаните с възрозова глина къщички под клонести кипариси, чинари и борове. Бистра изворна струя падаше отвисоко в плосък басейн на брега и се разбиваше на дребни капки. Над къщите се редяха ивици тъмнозелени миртови храсти, изпъстрени с бели цветове, признак на горещата половина на лятото. Неповторимият мирис на морски бряг в слънчев летен ден будеше детски спомени за живота ѝ в Атическото селище под нежната грижа на възрастни хора. И Таис, след като изпрати обратно кораба с благодарствено писмо до Птолемей, сякаш потъна отново в своето детинство.